Дипломна работа Тема: „ДЕЙНОСТТА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА МУЗИКА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА”

АКАДЕМИЯ ЗА МУЗИКАЛНО, ТАНЦОВО И ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО – ПЛОВДИВ

ФАКУЛТЕТ “МУЗИКАЛНА ПЕДАГОГИКА”

Дипломна работа

Тема: „ДЕЙНОСТТА

ВЪЗПРИЕМАНЕ НА МУЗИКА

В ДЕТСКАТА ГРАДИНА”

Дипломант:

Румен Николов Монев

Фак. № 13173110

Специалност: Педагогика на обучението по музика

ОКС „Магистър”

Научен ръководител:

доц. д-р Цветанка Коловска

Пловдив

2016 г.

Съдържание

Увод 2

Първа глава 5

Музикалното възпитание в детска градина 5

1.1. Исторически аспекти на музикалното образование в детска градина в България 5

1.2. Музикална грамотност при 3 – 7-годишните деца и особености на предучилищната възраст (3 – 7 години) при дейността възприемане на музика в детската градина 13

1.3. Съвременни аспекти на музикалното възпитание в детската градина 23

1.4.Стандарти и ДОИ за музикално образование в детска градина 27

Втора глава 34

Дейността възприемане на музика в детската градина - елемент на музикалното възпитание на децата от предучилищна възраст (3 – 7-годишни) 34

2.1. Характеристика на дейността възприемане на музика в детската градина 34

2.2. Особености на репертоар за слушане на музика в актуалните системи за детската градина 41

2.4. Особености на педагогическа ситуация по музика в детската градина 45

2.5. Методика на работата при дейността възприемането на музика в детската градина 48

Трета глава 53

Емпирично изследване на дейността възприемане на музика в детската градина 53

3.1. Експериментален дизайн на изследването 53

3.1.1. Изходна концептуална рамка на изследването 53

3.1.2. Цел, задачи, обект, предмет и хипотези на изследването 53

3.1.3. Организация и методика на изследването 54

3.2. Резултати от проведеното емпирично изследване 56

3.2.1. Резултати от проведена изходна диагностика 56

3.2.2. Резултати от проведеното наблюдение 71

Особености при дейността възприемане на музика в детска градина в първа група (3 – 4-годишни) 71

Особености при дейността възприемане на музика в детска градина в първа група (4 – 5-годишни) 74

Особености при дейността възприемане на музика в детска градина в ПГ5 (5 – 6-годишни) като основна дейност в музикалното възпитание 78

Особености при дейността възприемане на музика в детска градина в ПГ6 (6 – 7-годишни) като основна дейност в музикалното възпитание 83

Заключение 93

Използвани източници 96

Нормативни източници 98

Интернет източници 98

Приложение 99

Приложение 1 99

Приложение 2 104

Приложение 3 116

Приложение 4 117

Приложение 5 122

Увод

Музиката е заемала и заема особено място в духовния живот на човека, особено в духовния живот на българския народ. Участва във формирането на идейно-нравствено и естетическо отношение към живота, към действителността. Музиката играе водеща роля в културата на всяка страна. Музиката дава на децата възможност да оценят своята собствена култура и да вникнат в културата на другите. Обаятелната и притегателна сила на дейността по възприемане на музика се обуславят от удоволствието, радостта, които музиката доставя на човека. Обуславят се от естетическата наслада, която човек изпитва при непосредственото общуване с музикалното изкуство, от удовлетворяването на естетически, познавателни и морални интереси и потребности.

Психологическите механизми на въздействие на музикалното изкуство показват, че това е процес, който в никакъв случай не може да се охарактеризира само като съзерцаване на музикалната творба. Въздействието на музикалното изкуство предполага развитие на комплекс от общи и специални музикални способности. Музикално-възпитателната работа в детската градина има за цел да съдейства за изграждането на многостранно и хармонично развита личност. От една страна се цели да се спомогне естетическото, нравствено, умствено и физическо възпитание на децата. От друга страна, се цели да им се дадат необходимите, съобразени с възрастта, музикални знания и умения при слушане и възприемане на музика. Възприемането на музика като една от основните видове музикални дейности в детската градина служи за формирането и развитието на музикалните способности на децата.

Проблемът за музикалното възпитание и обучение на децата от 3 – 7-годишна възраст придобива голяма педагогическа и обществена значимост. Той се превръща в основополагащ начален етап на естетическото възпитание на младото поколение и предизвиква все по-голям интерес у педагози и родители. Проблемът за ранното пробуждане и своевременното развитие на националното и интернационалното чувство на децата със средствата на музиката става присъщ и неотлъчен. Пред учителя по музика в тази ранна възраст на децата стои трудната задача да заложи една широка музикална култура с много измерения: формиране на вокални умения, развитие на музикални способности съчетани с музикално-естетическото и умствено развитие на децата. Като обърнем поглед към развитието на многообразните чувства у децата и разберем същността на изграждането на музикална памет, на мисленето и речта – нужно е детето да владее речта на музикално-изразните средства, развитие на детското въображение, на волята и овладяване на навици за пеене и свирене, ще помогнем на децата в тяхното музикално развитие. Музикалното им развитие се изразява в емоционалното възприемане и изпълнение на музиката, формирането на вокални умения, постепенно обогатяване с достъпни понятия от музикалния речников фонд, придобиване и повишаване на уменията за саморазвитие и самореализация на бъдещата творческа личност. Самостоятелността, творческата активност и социалният опит са качества, без които трудно може да се реализира детската личност, израстваща в условията на колектива.

Поради сложността на проблема за дейността възприемане на музика в детската градина е нужно да се запознаем обстойно с истинското равнище на развитието на децата – интелектуално, емоционално и физическо; да определим кои от музикалните способности са вече изявени у тях; да определим какво е състоянието на учебно-техническата база и възможностите за нейното обогатяване, подобряване, опазване; необходимо е да оценим реалната си подготовка като учители по музика, да проявим необходимата самокритичност, за да може правилно да се подбере музикалното съдържание и да се осигури оптималност при развитието на способностите на всички деца.

Малкото дете (3 – 7-годишно) със своята подчертана емоционалност и подвижност е изключително податливо на въздействието на музикалното изкуство. Със своя синкретизъм (мелодия, ритъм, поезия, танцови движения, мимика, приложно творчество) музиката радва детето и го активира, обогатява неговите наблюдения и представи, формира естетическото, волевото и нравственото му отношение, развива умствените му способности.

Цел на настоящата дипломна работа е да се изведат особености при дейността възприемане на музика в детската градина.

Целта се реализира при изпълнение на задачите:

1. Да се обозре теоретична постановка на проблема

2. Емпирично да се установят особености при дейността възприемане на музика в детската градина.

Обект на изследване е обучението по музика в детската градина.

Предмет на изследване е дейността възприемане на музика.

Научният труд е с амбицията да повиши резултатността в музикалното възпитание на децата, като представи дейността възприемане на музика в детската градина. Магистърската теза гласи, че дейността възприемане на музика в детска градина провокира интерес у децата (3 – 7-годишни), като се постига равновесие между емоционалното и интелектуално начало в развитието им, водещо към усъвършенстване на тяхната личност.

В дипломния труд се използва теоретичен анализ и синтез от авторски подходи, провеждане на експериментална работа с адекватен изследователски инструментариум, откриване на причинно-следствените връзки при анализиране на получените резултати, извеждане на ценни обобщения, изводи и препоръки за педагогическата теория и практика, демонстриране на собствена позиция.

Настоящата дипломна разработка е в полза на изучаващи, преподаващи и практикуващи музикалното възпитание в предучилищна възраст, както и за всички, които проявяват интерес към музикалното развитие на подрастващите. Днес повече от всякога на изкуствата, в това число и на вокалната музика, се възлага отговорната мисия да възвисяват и окрилят човека, да обогатяват духовния му свят, да помагат за оформянето на неговия мироглед и естетически вкус.

Първа глава Музикалното възпитание в детска градина

1. Исторически аспекти на музикалното образование в детска градина в България

Предучилищното възпитание у нас е изминало немалък път. Детската градина е тази институция в системата на българската просвета, в която се отглеждат, възпитават и подготвят деца от тригодишна възраст до постъпването им в първи клас. Идеята за предучилищно образование възниква у нас още преди Освобождението (1878), като се свързва с името на Драган Цанков през 1861 г. и Никола Живков през 1874 г., които първи поставят въпроса за общественото предучилищно образование и то съобразно конкретни условия. Законът на началното учение за Източна Румелия от 1880 година на Йоаким Груев изгражда структурата на училищата като сходна с тази в Княжество България, като предвижда и детски училища за деца от 3 до 7 години. В Закона за народното просвещение от 1891 г. На Георги Живков се предвижда в детските училища за деца от 3 до 6 – годишна възраст да се осъществява подготовка за основното училище. Разглеждането на училищното законодателство през изминалите 144 години с акцент – предучилищното образование се свързва още с имената на Никола Мушанов, Иван Д. Шишманов, Стоян Орманджиев, Генчо Пирьов и наредбите – закони от 1934 г. и 1944 г., със Законите за народната просвета от 1948 г. и от 1991 г. и разбира се с името на проф. Д. П. Н. Елка Петрова¹.

Задължителният характер на предучилищното възпитание се утвърждава още в началото на възникването му при Г. Живков през 1891 г. Независимо, че не се постига реализирането му, „през цялото си съществуване книжовната дейност на първите предучилищни издания и педагогическите кадри съдействат за оформянето на цялостно възпитание на детето до постъпването му в училище”² .

Целите и задачите на музикалното обучение до 60-те години на ХІХ век в България са акцентирани в познавателните функции на пеенето. Целта е нотното ограмотяване и формиране на вокално-хорови навици. Постепенно целите и задачите еволюират и в учебната програма от 1887 г. се прави опит за разграничаване на музикалнообразователните, общо възпитателните и емоционално-естетическите задачи на обучението по музика³. Целта е:

• Да се упражни музикалният слух и гласовите възможности на ученичките;

• Да се наслаждават с естетически чувства на живота чрез музиката;

• Да се възбуди у тях патриотично чувство.

Сродни цели поставя и програмата за мъжките гимназии през 1903 г. След това се прибавят изисквания за възпитание и любов към народната музика, появяват се задължителни песни.. Целите на обучението се обогатяват, развиват и вече извеждат на преден план художествено-образната страна на музикално-възпитателния процес, заедно с музикално-техническата.

Музикалното възпитание при Н. Живков е широко застъпено в цялостния режим на предучилищно възпитание⁴. Песни се изпълняват за сутрешен поздрав, за хранене, за вечерно сбогуване, при честване на годишните сезони, религиозно-обредни празници и др. оценявайки въздействието на музиката върху децата, значението й за развитие на общите и специални дейности всяка сутрин и след обед по 15 минути се провежда певческа дейност. Дори обучението на таблицата за умножение се извършва чрез пеене⁵.

Музикалното възпитание в предучилищна възраст неотлъчно и достойно присъства през целия едновековен период. Програмите включват художествени и други детски песни от българските композитори Е. Манолов⁶, Маестро Г. Атанасов⁷, Д. Христов⁸, Б. Тричков⁹ и др., както и български детски народни песни и популярни за онова време немски и френски детски песни¹⁰. "Слушането на музика под различни преки или косвени форми съществува още от зараждането на нашата музикално-педагогическа традиция, а с еволюцията на възгледите за целите и задачите на училищното музикално възпитание се изясняват постепенно и целите и задачите на възприемане на музика"¹¹.

Системата за музикално-слуховото развитие у нас, през втората половина на ХХ в., се опира предимно на постиженията на българската педагогика и психология в лицето на двете основни школи – Софийската (проф. Ив. Пеев, проф. Св. Кръстева) и Пловдивската (проф. А. Диамандиев, проф. П. Минчева)¹². Като регламентирана основна музикална дейност възприемането на музика е въведено в българското масово общообразователно училище през 1955 г. Дълго време след това се е смятало, че не е целесъобразно да се слуша музика в началното училище. Едно от главните основания за това са трудностите при отчитане на резултатите от тази дейност при децата¹³. В учебното съдържание на програмата от 1973 г. "се обособяват два раздела - "Музикална перцепция" и "Слушане на музика", които включват диференциране на задачи за формиране на музикалното възприятие - наблюдаване, различаване, разпознаване, слухов анализ на музикално-изразни елементи, от една страна, и от друга - слушане на цели музикални произведения"¹⁴. Като недостатък на този подход В. Манолова определя: "вниманието на музикалните педагози се е насочвало повече към някои характерни аналитични действия, които децата са извършвали при дейността..."¹⁵ отколкото към изграждане на цялостни представи и умения за слушане на музика¹⁶

В България съвременната система след 1978 г. на музикалното възпитание отразява световните музикалнопедагогически тенденции. Дава се приоритет на творческите музикални дейности и художествено-естетическо възпитание. Новите виждания имат творчески характер и имат комплексност, универсалност, действеност¹⁷.

През периода 1950 – 1960 г. у нас започват да стават известни научни трудове и учебни помагала на получилите световно признание руски музикални педагози и психолози В. Шацка, Н. Ветлугина¹⁸, Б. Теплов¹⁹ и др., както и системите на Золтан Кодай²⁰. През 60-те години на ХХ век изключително важно за практиката се оказва решението на МНП (по-късно МНО, сега МОН²¹) за утвърждаване на длъжността музикален педагог. Развитието на образованието и културата в нашата страна през този период се характеризира с усъвършенстване подготовката на музикалнопедагогическите кадри. Към висшите педагогически университети е открита специалност „Музикален ръководител“. Въвежда се следдипломна квалификация с тази насоченост. Защитават се дисертации по проблемите на предучилищното музикално възпитание. Организира се целенасочена научноекспериментална дейност по музикално възпитание в детската градина от НИИО²². Разширяват се проучванията, посветени на музикалното възпитание и обучение в другите страни.

В учебните програми от 1981 г. е направен опит да се преодолеят някои слабости на музикалното възпитание, като "Възприемането на музиката започва да се осмисля като музикална дейност, която помага за формиране на способности за осъзнаване мястото и ролята на музикалното изкуство в живота на човека, за опознаване на богатството и разнообразието на художествено-музикални произведения, на способностите за осъзнаване и систематизиране на музикалните впечатления, получени в обкръжаващия човека свят. Прави се и уточнението, че способността за пълноценно възприемане на музика включва развитието на музикалното възприятие като цяло, както и на отделните му компоненти"²³. Дейността слушане на музика в програмата от 1981 г. е насочена главно към формиране на умения за цялостно обхващане и възприемане на музикалните произведения, за активно развитие на музикалния слух, за натрупване на музикално-слухов опит, за развиване на музикалната памет и въображение чрез възприемане на различни музикални произведения. "Същевременно, нееднократно се посочва, че това е невъзможно, ако не се формира и аналитично възприемане на отделните елементи на музикалната изразност"²⁴.

В учебните програми и указанията към учебниците по музика от 1993 г. се забелязват няколко нови линии, касаещи дейността Слушане на музика:

• Развиване на образно-асоциативното мислене на учениците при възприемане на музикална творба.

• Паралелно развитие на осмисленото и емоционалното начало при слушане на музика.

• Формиране на "понятиен апарат" - включващ музикални знания, понятия, термини и специфични форми на изразяване на музикалните впечатления.

• Тематично-сюжетно организиране на материала, с което се цели "осмислянето на спецификата на музиката и нейните социални функции" (Попова и кол. 1993).

• Интеркултурност - учебният материал дава възможност за запознаване с музикалната култура на различни народи, с творчеството на наши и чужди композитори²⁵.

В методическите насоки за работата на учителя се подчертава творческото начало при подреждането, групирането и поднасянето на музикалния материал.

При реформата в българското образование, започнала през 2000 г., в обучението по всички учебни предмети се налагат Държавни образователни изисквания²⁶ (ДОИ), които за първи път поставят единни стандарти за учебното съдържание и организацията на учебния процес. По отношение на знанията и уменията за възприемане на музика в края на началния етап на основната степен на образование от учениците се очаква: "разпознава четири, определени от учителя, инструментални творби от училищния репертоар; определя характер, темпо, динамика, повторност, подобие и различие в подходяща музика; разпознава по типична музика марш, валс, право хоро, ръченица; разпознава по тембър и по външен вид музикални инструменти; знае имената на петима музиканти, свързани с изучавания материал, и елементарни данни за тях; изразява и аргументира свое мнение за местата, където би звучала най-естествено определена музика от различни типове и жанрове..."²⁷ .

За основа на съвременното музикално възпитание в детската градина се възприема изискването за изграждане и развитие на национална и интернационална музикална култура на децата. На дневен ред се поставят чрез възприемането и изпълнението на достъпни високохудожествени произведения от народното творчество (българско и чуждестранно), класическата европейска музика за деца и съвременна детска музика, както и редица основни задачи относно развитието на способностите у всички деца. Това са емоционалното проявяване на настроението а музикалните произведения; формулирането на умения и навици за изпълнение на музика чрез пеене и свирене; постепенното обогатяване на музикалната грамотност и музикалния речник у децата с понятия, достъпни за тях, с цел ефективно, пълноценно развитие на специалните и общи способности на децата; формиране на самостоятелно и творческо отношение към музиката и танца²⁸.

Педагозите в образователните институции демонстрират убедително през последните десетилетия своята отговорност към приоритетите на реформата на предучилищното образование - самостоятелността, инициативността на изпълнение на задачи, способността на комуникация и общуване, проявите на креативност и инициативност, на екипност и сътрудничество в общности и групи се появиха в центъра на иновационните им търсения, на единната стратегия за средно образование. Актуалността на принципа „заедно можем повече” гарантира равния старт като подготовка за училище”²⁹.

Основен принцип в предучилищното образование е съобразяване с възрастовите особености на децата от психолого–педагогическите позиции на системно – структурния, емпирично – ситуативния и принципите на индивидуализиране на образователни цели и сътрудничество, чрез които се утвърждават идеите на хуманизма в общоевропейски план. Дефинирането на европейска рамка на новите ключови компетенции на подрастващите, предпоставят те да бъдат резултат от образованието още от най – ранно детство при засилване на необходимостта да се подобри процесът на основополагащите способности на индивидуалността. През последните години у нас се утвърждава съществената роля на тези компетенции за живота, за личностно изразяване и развитие, за гражданско съзнание, за социалната интеграция и професионалната реализация в научнобазираното общество и като негова неделима част.

Параметър на иновационната технология в предучилищното образование е нейната съвременност като внедряване в образователната практика на експериментално проведени нововъведения. Включва непрекъснатото обновяване на съдържанието на обучението на направленията, на учебните програми с оглед на системното намаляване на несъответствие между най – новите постижения на педагогиката и тяхното отразяване в културно – образователните области и учебни предмети.

Адекватността и повторността при интерпретиране на съдържанието са във връзка с ключовите идеи и представи съобразно условията на средата. Подборът на форми и методи на взаимодействие, отчитащи нововъведенията в педагогическата теория и практика, предвижда обвързване на дейността на учещите се и на педагозите чрез предварително проектиране и моделно прогнозиране на възможните педагогически ситуации чрез помагалата и учебните комплекси.

Използването на съвременните и мултимедийни и игрови средства за взаимодействие, активизиращи дейността на учащите се, се свързва също с оценяването на резултатите от образователните направления, съчетано с наблюдение за постигане на високо качество и ефективност на процеса на взаимодействието като крайна цел на технологията на взаимодействие³⁰.

Иновационният модел съдържа следните основни приоритети , по които се отчитат технологичните изменения³¹:

• Прилагане на ново съдържание на предучилищното образование като нововъведение чрез тематични блокове, като предпоставка за качество на педагогическо взаимодействие;

• Създаване на условия за самоопределение на субектите в процеса на обучение чрез отворения характер на педагогическото взаимодействие – вертикална и хоризонтална интеграция във възрастов план;

• Разработване и реализация на експериментални технологии на обучение за усъвършенстване на практиката преобразуваща и откривателска дейност , основана на принципа на компенсаторност и успеваемост;

• Използване на методи, средства, похвати за усвояване на програмна система по темите чрез ключовите съдържателни ядра, съответстващи на ключовите европейски компетенции

• Изменение на взаимоотношенията между децата и преподавателите чрез мониторинг на ежедневната комуникация и общуване;

• Създаване и развитие на творчески иновационни колективи за интегриране на усилията на учители, практиканти и магистри.

Целите на детската градина като институция са безболезнената, щадяща адаптация от сигурността на семейната среда към сложния свят на нови, различни социални взаимоотношения, изграждане на нагласи и представи за техния характер, универсалността на нормите и правилата, управляващи света, осъзнаването на детето като ценност само по себе си, формиране на чувството за принадлежност към групата като психосоциален феномен, като член на своето семейство, жител на своя град, гражданин на своята държава и ясно осъзнато отношение към своята национална идентичност.

Детската градина следва, от една страна, да развива естествените способности на децата, а от друга страна, да предава социалното и културно измерение на музиката. Музикалното развитие на децата в предучилищното образование се базира на основните музикални дейности заложени в музикално-образователната ни система - възприемане, изпълнение и съчиняване на музика, както и допълнителните: свирене с детски музикални инструменти, музикално-ритмични движения, музикални игри и драматизации³².

1. Музикална грамотност при 3 – 7-годишните деца и особености на предучилищната възраст (3 – 7 години) при дейността възприемане на музика в детската градина

При анализ на учебните програми, методически ръководства, песенни сборници, аудиовизуални средства – магнетофонни записи, грамофонни плочи, диапозитиви и пр., издадени у нас и в развитите страни, констатираме, че проблемът за музикалната грамотност на децата от предучилищна възраст е стоял винаги на вниманието на водещите, на прогресивните музикални педагози³³. Подходът се променя по своята концепция, по основни задачи и програмно съдържание, но се запазва общата цел: развитие на музикално-сензорните способности у децата за височината на тона, регистъра, тембъра, динамиката, мелодичния слух, метроритмичния слух и усета за темпо, музикалната форма, жанра, националните особености и пр.³⁴. В тази насока са известни трудове на много учени и музикални педагози, които своевременно осъзнават необходимостта от развитието на знания и умения у децата. Актуални са все още трудовете на Я. Коменски³⁵, Х. Песталоци³⁶, системата Тоника – До, Цифреният метод, Ритмиката на Е. Делкрюз³⁷ от по-ново време и др. Предизвикват професионален интерес идеи на Л. Толстой и К. Ушински за музикалното възпитание на децата от народа, както и руските системи на В. Шацка, Н. Ветлугина, Д. Кабалевски, на З. Кодай в Унгария, на К. Орф в Германия, които в голямата си част са ограничено известни у нас. Професионални реализации имат редица видни наши теоретици, хорови диригенти и учители по музика като Г. Байданов³⁸, Д. Христов³⁹, Т. Пъндев⁴⁰, Б. Тричков⁴¹ и др.

Български и чуждестранни теоретици се стремят да разкрият пред децата света на музиката така, че те да могат да разбират нейния език и чувства; да развиват своята емоционална отзивчивост, въображение, творчески сили; да формират траен интерес и потребност от контактуване и изпълнение на различни по стил музикални произведения от фолклора, класиката, съвременната музика⁴². Различни са условията на развитие на музикалната педагогика като наука по време, по политически и обществено-икономически строй, но всеки от посочените по-горе дейци допринася за усъвършенстването на програмните задачи, за съдържанието и методиката. В практическата си дейност музикалните педагози търсят и, колкото е било възможно, постигат оптимално развитие на музикалните способности на децата чрез музикалното занятие, урока по музика и чрез музикалната детско-юношеска самодейност⁴³.

Музикалната грамотност при децата от предучилищна възраст ( 3 – 7-годишни) като понятие трябва да разбираме не като писмена или четивна нотна грамотност, а предимно като педагогическо понятие. Чрез слухово-подражателния метод се изгражда у децата от най-ранна възраст съзнателно възприемане и изпълнение на достъпна за тях музика – вокална и инструментална. Музикалните педагози и педагози са убедени във възможностите на 3 – 7-годишните деца не само да различават и съпоставят музикално-изразните средства, но и самите те да се развиват като личности, оценяващи качествата на музикалните произведения. Музикалните способности се проявяват най-рано у човека и това е важна предпоставка за тяхното успешно развитие.

Многобройни са опитите на музикални педагози по света да създават музикални буквари за децата от детската градина. у нас такива опити липсват. Като правило във всички тези пособия „авторите погрешно извеждат главна трудност нотния белег и неговото абстрактно наименование (до, ре, ми, фа, сол, ла, си)⁴⁴.

Периодът на предучилищната възраст (3 – 7 г.) се характеризира с интензивно психично и физическо развитие. Детството е незабравим период в живота на човека: развивайки се, детето овладява не само разнообразни действия, а се оформя като личност. В широк смисъл понятието „личност“ включва всички психични процеси и свойства на човека. В тесен смисъл понятието „личност“ включва всички особености на интелектуалните функции, т.е. характера на чувствата, волевите черти, темперамента, взаимоотношенията с хората, отношението на човека към собствената му личност и околната среда.

В предучилищна възраст се извършват значителни промени във формирането на личността на детето. Изменят се начинът му на живот, съдържанието и формите на общуване с другите хора, рязко нарастват възможностите на физическото и психическото развитие, като пораждат нови потребности, интереси, а следователно и нови подбуди за все по-разнообразни видове дейности. Тази възраст може да се определи като време на полагане основите на личността. Благодарение на своята активност детето влиза в практически, действени отношения с обкръжаващите го предмети и общува с хората. То не е само пасивен приемател на външните въздействия, а има избирателно отношение към тях. В съвместната и самостоятелната дейност детето се учи да преодолява трудностите, да контролира изпълнението на действията и да оценява резултата. Същността на човека през предучилищния период се заключва в това, че „работи, твори, движи, пробва, опознава, преживява, за да изучава непрекъснато околната действителност. Цялата непрекъсната игра, животът на детето е съзнателното намерение на природата, насочено към това да развие духовните и физическите сили на детето под влияние на живия, разностранен опит”⁴⁵. Мария Монтесори дидактизира образователната среда и ограничава свободата на детето още в предучилищна възраст, като извежда основополагащия за нейната теория принцип на неограничената свобода да правиш правилното. Според нея свободата на детето в неговите произволни непросредствени прояви е върховен принцип на образованието и в първите години от живота е съществено условие за саморазвитието на личността му. Обаче свободата на детето свършва там, където започва личната свобода на другото дете. Затова в постановката си Монтесори подчертава, че в периода 2 и 7 години стилът на самоутвърждаване в живота следва да е съобразен със зачитане правата на другите човешки индивиди – деца и възрастни хора⁴⁶. Г. Хегел (1770 – 1831) посочва, че в многоаспектния процес на хуманизиране на човека семейството развива предимно индивидуалността на детето, а училището (разбирай – детската градина) подготвя личността най-вече в гражданския живот. Главното в изискванията към образователната среда е да се преодолее инертността в организацията на отношенията и интериора, като вместо „традиционните елементи около преподавателя се оформи малка група от активни деца, които мислят, говорят, спорят, движат се, живеят”⁴⁷/. Затова класиците отреждат на възпитателя висша мисия и издигат пред личността и професионализма му високи изисквания (особено претенцията на Хуан Луис Вивес към учителя преди всичко да е морално безупречен). Ибн Халдун (1332 – 1406) набляга на ролята на подражанието и при възпитанието, и при социалните отношения, като дори го нарича общо явление, защото подчинените винаги подражават на своите господари. Подражанието е изцяло както по отношение на навиците и поведението, така и по отношение на всички аспекти на цивилизацията. В педагогическата теория на Коменски противоречието между потребността на детето непрекъснато да действа и невъзможността да се занимава сериозно с нещо може да се разреши, като се „помага на децата, за да бъде разумно всичко, което то прави, и играейки с тях, да им посочваме дори формите на всички игри”⁴⁸.

Детето към края на предучилищната възраст (6 – 7-годишни) вече има добре развити психически процеси, желание за проява на самостоятелност, задръжните прояви и необходимите условия за формиране на самоконтрол.

Предучилищната възраст обхваща четири години от живота на детето - по–точно възраст, в която детето посещава детска градина. Съществена обща особеност на децата в тази възрастова група е типа общуване – със децата от групата, с приятели, с роднини, родители. Общуването в сравнение с по – ранна възраст, става по – богато и разнообразно. Тази възраст е време на интензивно психично развитие на детето. Най – общо преобладава нагледно – образното мислене. Мисленето се явява основен стълб на цялата познавателна дейност на човека. То е неотделимо от речта. Общите особености на мисленето у децата (3 – 7-годишни – б.а.) са⁴⁹:

• Практическо мислене – децата от тази възраст оперират не с обобщени образи, а с конкретни смътни представи за единични предмети, с които познатата дума е свързана с техния опит: все още не умеят да се абстрахират от такива конкретни образи и да отделят идеята отразена в тях.

• Словесно (логическо) мислене – разкрива се преди всичко при протичане на мисловният процес. Нагледно – образното и словесно – логическото мислене взаимно се допълват.

• Овладяване на понятията – те са значителна част от знанията които ползва всеки човек⁵⁰.

Понятието – това е резултат от собствения опит на детето, резултат от неговия умствен труд. Наред с мисленето се развива и речта на децата. Обогатяват се нейните изразни средства, тя става по – смислена и по – точна. Важна роля в цялостната дейност на децата играе вътрешната (беззвучна) реч, чрез която те планират и осмислят действията си, преди да пристъпят към тяхното практическо изпълнение. Сред многото способности с които е надарен всеки човек, е да запаметява и възпроизвежда при възможност получените впечатления. Децата на 3 – 7 години, участвайки в разнообразни дейности, усвояват похвати за осмисляне и преработване на информацията, за нейното запомняне и възпроизвеждане⁵¹. Запомнянето е не само резултат от възрастовото развитие на детето, а и на опита който детето придобива през годините. Тази възраст е важен етап от детството: детето се учи на ред в живота и поведението, който трябва да се спазва и занапред, или предходен етап за постъпването в училище.

За предучилищния период от детското развитие е характерно, че когнитивната и емоционалната регулация се развиват, като взаимно се допълват. Предучилищната възраст е период на засилено психо-физиологично развитие на децата. Физическото и психологичното развитие на детето търпят редица изменения за кратък период от време. Умственото, социално-нравственото и емоционално-волевото развитие на децата – 6 - 7-годишни, се характеризират с появата на много нови психически новообразования, поради което това е период на благоприятен (сензитивен) за формирането на редица качества и умения на детето. Освен емоции, като радост, щастие, гняв и тъга, за 6 – 7-годишните са характерни интелектуални чувства, свързани с успеха, радостта и удовлетворението от познавателните постижения. Децата от предучилищна възраст имат различен социален статус, който се изразява чрез тяхното поведение и взаимоотношения. Посещавайки детската градина, се осъществява тясна зависимост между стила на общуване в семейството и социалния статус на детето в групата. В тази възраст започва формирането на детската личност. През този период детето попада в нови за него социални ситуации, които водят до изменение на неговото поведение. Играта е специфична водеща дейност за децата от предучилищна възраст. В нея те усвояват социалните роли, тъй като тя е трансформация на дейността на хората и взаимодействията между тях. Предучилищният период се характеризира с формирането на редица перцептивни, когнитивни, логически и мнемически компоненти. Развива се познавателното отношение на децата. Те придобиват все по-устойчива памет, все по-логическо мислене, богато въображение и устойчиво внимание, също и голям обем от знания. Едно от най-важните психологически преобразувания в този период (6 – 7-годишни) е самоконтролът като важно волево качество на детето. Характерно за децата от предучилищната възраст е това, че те действат главно импулсивно, задръжните им процеси са слаби, те се намират във властта на предметната ситуация. Характерна е липсата на уравновесеност между процесите на възбуда и затормозяване. Действията им се насочват и се управляват главно от попадналите в полезрението им предмети⁵².

Емоционалната сфера на 3 – 7-годишните деца се характеризира с:

• плаха отзивчивост на случващите се събития и емоционална окраска на възприятията, въображението, умствената и физическата дейност;

• непосредственост и откровеност при изразяването на своите преживявания – радост, скръб, страх, удоволствие и неудоволствие;

• предразположеност към проява на страх;

• голяма емоционална неустойчивост, честа смяна на настроенията;

• егоцентризъм не само в игрите, но и в общуването със съучениците;

• трудно осъзнава и разбира своите чувства, често възприема неправилно мимиката и жестовете на другите, което го довежда до неадекватни реакции; изключение правят базовите емоции страх и радост, за които децата от тази възраст (3 – 7 години – б.а.) имат вече ярки представи и могат да ги изразяват вербално, чрез 5 синонимни думи, обозначаващи тези емоции⁵³.

Детските емоции (при 3 – 7-годишните – б.а.) притежават високи интензитет, съчетан с неумение за контролиране. Децата (3 – 7-годишни – б.е.) често сменят настроенията си, които са твърде неудържими, но и краткотрайни, неустойчиви⁵⁴.

Спецификата на предучилищното детство се заключва именно в това, че знанията, уменията, нормите и правилата на поведение са не директен дидактически резултат, а добити посредством взаимоотношенията с възрастните, връстниците и преживян личен опит. На всеки етап от възрастовото си развитие детето се проявява с различни видове активност. Именно тези индивидуални различия слагат отпечатък върху неговите взаимоотношения с другите хора. Затова една от много важните задачи на всеки от нас е да открива зад типичните възрастови особености индивидуалното и неповторимото, да има верен и точен усет за специфичните изяви на детето. Когато формирането на знания, умения и навици не е самоцел, а способ за развитие на личността на детето, у него се изгражда дейностно практическо отношение към света, което ще рече, че то се учи да целенасочва и планира своите действия, да подбира средствата и определя поредността и последователността на тяхното използване за постигане на целта. Формиращата роля на средата се осъществява изключително посредством взаимодействието й с детето.

Музиката заема голямо място в живота на децата от предучилищна възраст и е едно от най-емоционалните и силни средства за възпитателно въздействие върху тях. Най-много тя допринася за естетическото развитие. Слушайки различни музикални произведения, децата се научават да възприемат и разбират музиката като изкуство, да чувстват прекрасното в мелодията, ритъма на песента. Ритъмът е „първият елемент на музикалното възприятие, който е преобладаващ в музикалните представи не само на децата от предучилищна възраст, но и на по-големите ученици”^55.

През последните няколко десетилетия психологическата наука разкрива неподозирани преди това възможности за предучилищна възраст. Познанието на хода на възрастовото развитие на музикалните способности може да осигури откриването на ранната изява на необичайни за възрастта постижения. Редица автори разкриват огромния потенциал на детството като основа за по-нататъшно музикално развитие на детето⁵⁶.

Недооценяването и пренебрегването на музикалните възможности на детето води до забавяне на развитието на музикалните способности. Това обеднява музикалното му развитие, пропуска се невъзвратима възможност, осигуряваща пълноценното общуване на съвременния човек с музикалното изкуство. Според Л.С.Виготски⁵⁷ най-благоприятното време за въздействие, за формиране и възпитание, е времето, когато съответните функции са в процес на съзряване. Когато дадена функция е завършила съзряването си , тя не се поддава на големи изменения. Най-активният период на съзряването е ранната детска възраст. Следователно може да се предполага, че всичко, което се посее в този период, дава богата жътва в по-късната възраст. Виготски⁵⁸ също така отбелязва, че обучението е необходим момент в процеса на развитие на детето. Тези два процеса – обучение и развитие, се намират в сложни отношения, при което , обучението, за да играе съществена роля за развитието, трябва да върви „пред” него.

Според изследване на А.Атанасова у 61% от изследваните лица музикалните способности са се проявили през първите седем години от живота⁵⁹. Тези резултати дават основание да се определи този възрастов период като изключително важен за развитието на музикалните способности и оптимален за откриване на деца с ярко изявени и на високо равнище способности.

Периодът от една година е най-интензивен и богат на промени. Към края на първата година детето пляска, слушайки ритмична и харесвана от него музика, може да приведе в действие музикална играчка, прави движения с тяло, които са по-скоро емоционален израз на съприкосновението с музиката⁶⁰.

През втората година се повишава значително емоционалната отзивчивост на детето към музиката и интересът му към нея. То вече притежава по-голяма възможност за координация на движенията на крайниците. На тази възраст детето усеща настроението на музиката и прави опит да го отрази в прости движения – пляскане, чукане, тропане и др⁶¹.

През третата година са на лице по-големи възможности за усвояване и възпроизвеждане на музикалния ритъм. Укрепва координацията на движенията на крайниците. Детето се опитва само да пляска по метрическите времена на песните и на слушана музика с подчертан ритмичен характер. Развива се усетът на темпо. На тази възраст детето правилно се ориентира и определя бързото и бавното темпо на музиката. Изпълнява прости ритмични движения. Приблизително възпроизвежда метрума на позната песен на достъпни музикални инструменти – дървени пръчици , барабанче, дайре⁶².

На четири години децата са в състояние да координират движенията на ръцете и краката си с метрическите времена , опитват се да правят това и с ритмичния рисунък на песните или слушаната музика. Те маршируват, ходят, пляскат с ръце, изпълняват различни ритмични движения, прости танцувални стъпки, скокливи движения. Така те навлизат в метроритмичната страна на музиката. Отразяват музикалния метрум, използвайки дървени пръчици, дървено конче, дайре, маракаси, дрънкалки, три-ъгълник. Определят без затруднение бързото и бавно темпо на музикалното произведение⁶³.

През петата година децата напълно синхронизират движенията на ръцете и краката си с музиката. Укрепва усетът за темпо. Децата различават и назовават не само бързото и бавното, но и умереното темпо. Изпълняват подходящи метроритмични движения, фигури, стъпки. Отразяват значително по-точно метрума и ритмичния рисунък на музиката върху музикални инструменти, като боравят свободно с инстру- ментите от групата на ударните с неопределена височина на тона. Правят първите си опити и постигат и постигат резултати, свирейки на металофон. Възприемат и отразяват промяната в темпото, отклоненията от основните му градации, възприемат неравноделните метруми.

На шест години метроритмичният усет у детето е значително развит. Шестгодишните деца определят и назовават точно темпото на музикалните произведения и отклоненията от тях. Определят жанра и някои от изразните средства на музиката. Разпознават учена песен по изчукан ритмичен рисунък. Определят броя на метричните времена , дали са равни или не. Отразяват метрума и ритъма на музиката в по-усъвършенствани движения, комбинации от движения, ритмични фигури, стъпки. Овладяват в значителна степен и възпроизвеждат неравноделните метруми в движение и върху детски музикални инструменти. Анализират и моделират музикални фрази, правят метроритмичен съпровод на песни и пиеси. Добиват значите- лен усет за синхрон при инструментален съпровод и метроритмични движения. Могат да направят елементарен анализ на достъпно музикално произведение, като схващат отделните му части, които са в сходно или контрастно темпо⁶⁴. На тази възраст може да се пристъпи към обобщителна работа като предпоставка за преминаване към нотно ограмотяване и по-нататъшно развитие и усъвършенстване на музикалните способности.

Съдържанието на музикалната работа в детската градина се изразява главно в пеене, слушане на музика и движение с музика. Пеенето е най-достъпна и любима дейност на децата. Чрез песните те най- леко и емоционално се насочват към различните обекти от природата, към тяхното многообразие и особености и по този начин се разширяват и уточняват детските представи. Песните свързват децата с определени събития от обществения живот и природата. Текстовете на песните допринасят за обогатяване речника на децата, за уточняване съдържанието на думите, за правилен говор.

В процеса на усвояване на музикалните произведения децата се учат да сравняват, да съпоставят, да правят изводи и обобщения, у тях възникват различни асоциации. Всичко това допринася за умственото им развитие. Музиката обединява децата в общи преживявания, развива социални чувства и съдейства за изграждане на положителна емоционална основа в колектива.

1. Съвременни аспекти на музикалното възпитание в детската градина

Музикалното възпитание в детската градина има за цел да допринесе за осъществяване всестранното развитие на децата, като съдейства главно за тяхното естетическо развитие⁶⁵. Музикалното възпитание развива у децата любов към прекрасното в музиката а в живота, развива детските чувства и въображение, спомага за задълбочаване представите на децата за заобикалящия ги живот, за изграждане на правилно отношение към него, развива умствените им способности⁶⁶. Музикалното възпитание в детската градина има да разреши редица важни възпитателни и образователни задачи. Чрез пеенето на песни и слушането на достъпни музикални произведения у децата се създава интерес и любов към музиката, изразяващи се в желанието им да слушат музика, да вникнат в съдържанието й, сами да пеят и да играят по нейните звуци. Това налага системно да ес работи за повишаване на музикалната възприемчивост у децата, за обогатяване на техния музикален кръгозор, като за целта се запознават с подходящи и разнообразни по съдържание и форма музикални произведения.

При правилно провеждане на музикалното възпитание децата започват да разбират достъпните за тяхната възраст музикални произведения, да вникват в мислите и чувствата, в многообразните изразни средства на музиката. Създават се умения децата да оценяват достъпни за тях музикални произведения, да ги разбират, да изпитват естетическа наслада и да се вживяват в тях.

Важна задача на музикалното възпитание е развитието на детските музикални способности: емоционален отклик на музиката, музикален слух, чувство за ритъм, музикална памет и др.⁶⁷. Чрез музикалното възпитание в детската градина децата се учат да сравняват и съпоставят различни музикални произведения, сравняват ги с други произведения на изкуството, с художествените разкази и приказки, с красотата в природата и нравствените постъпки в живота на хората, стигат до изводи, от които се ръководят в своето поведение⁶⁸.

Чрез музикалното възпитание в детската градина се възпитава у децата ласкаво и топло чувство към майката и другите членове на семейството, любов и привързаност към родния край и родната природа. Създават се навици на културно поведение.

Близка и любима, музиката заема голямо място в живота на децата от предучилищна възраст и е едно от най-емоционалните и силни средства за възпитателно въздействие върху тях. Правилно проведеното музикално възпитание има голямо значение за физическото развитие на децата. Музиката създава добро и радостно настроение, тонизира детския организъм и активизира детските движения.

Музикалното възпитание допринася за умственото развитие на децата, като съдейства за развитието на сетивата и за повишаване сензорната култура на децата. Слушайки често музика, у децата възниква желанието да узнаят за какво им разказва тя и слушат по-съсредоточено. По такъв начин се развива тяхното активно слухово внимание. Децата винаги се стремят да запомнят и възпроизведат мелодията, която им харесва. Така се развива детската музикална памет. Учейки се да възпроизведат различните музикални произведения, децата вникват в тяхното съдържание и така най-леко и емоционално се насочват към различните обекти от природата, към тяхното многообразие и особености. По този начин се уточняват и разширяват детските представи. В процеса на усвояване на различните музикални произведения децата се учат да сравняват, да съпоставят, да правят изводи и обобщения, у тях възникват различни асоциации, което допринася за умственото им развитие.

Музиката влияе на децата посредством художествени образи, типизирани и изразени в прекрасни съчетания на звуци, в чудни мелодии и ритъм. Това определя голямото значение на музикалното възпитание за формиране на нравствени чувства у децата. Също и за тяхното естетическото развитие. Слушайки различни музикални произведения, децата (3 – 7-годишни) се научават да възприемат и разбират прекрасното, изразено с мелодии и ритъм, натрупват различни музикални впечатления. По този начин се разширява тяхната музикална култура. Впечатленията от ярките музикални произведения се запечатват за дълго в детското съзнание и извиква у детето положителен отклик на всичко хубаво.

Задачите на музикалното възпитание се осъществяват чрез практическа дейност, по пътя на активно занимание с музика.

Формирането и развитието на музикалните способности на децата се извършва чрез и в основните видове музикални дейности - възприемане⁶⁹ (слушане на музика), възпроизвеждане (изпълнение на музика) и творчество⁷⁰.

Възпроизвеждането (изпълнението на музика) е много разнообразна музикална дейност. Тя се изразява в пеене на песни, в свирене на инструменти, в съпровождане на слушаната или изпълнявана музика с движения или действия и т. н. Пеенето⁷¹ е най-популярната музикално-изпълнителска дейност и най-достъпната форма за музикална изява в детската градина, която заема централно място при музикално-възпитателната работа.

Движенията с музика (музикални игри, танц и хора, музикално-двигателни упражнения, празнични маршировки) заемат значително място при музикално възпитателната работа в детската градина. Те оказват силно емоционално въздействие върху децата и съдействат за задълбочаване представите и познанията им за музиката. Музикалните способности⁷² се развиват в процеса на изграждане на умения да съобразяват и да съгласуват своите движения с музиката⁷³.

Свирене на детски музикални инструменти⁷⁴ обогатява художествено-естетическите представи на децата, задълбочава възприятията им и представите за музикално-изразните средства (мелодия, метроритъм, темпо и др.), активизира творческите проявления, съдействат за развитие на метроритмичния слух⁷⁵.

Всеки от видовете музикални дейности притежава свои особени качества и оказва незаменимо въздействие върху музикалното развитие на децата, което се основава на взаимодействието между тези видове дейности и е резултат на комплексното изграждане на музикалните способности. Това произтича от специфичната особеност на музиката, от това, че всяка музикална творба представлява комплекс от взаимодействащи елементи и средства на музикалния „език”. Разглеждайки се винаги в единство – работата по слушане на музика, пеене и движения под музика, осигурява цялостно и планомерно музикално развитие на децата.

Принципът на достъпност като дидактически принцип при музикалното възпитание в детската градина изисква знанията и уменията, които се дават на децата (3 – 7-годишни) да отговарят на степента на детското развитие и да съдействат за по-нататъшното усъвършенстване на детето⁷⁶. Този принцип изисква също така средствата, с които си служи музикалният педагог в детската градина, да бъдат съобразени с възрастовите особености на децата. Изисква се специален подбор и на методите за преподаване на материала – в първа група методите и прийомите да подтикват децата (3 – 4-годишни) към подражание, докато в ПГ6 (6 – 7-годишни) обучението по музика да е построено така, че да изисква много по-активна и съзнателна работа от страна на самите деца.

Принципът на последователност и постепенност осигурява последователно усвояване на различните умения и навици и тяхното трайно овладяване от децата. Принципът на постепенност изисква постепенен преход от по-лекото към по-трудното, от вече известното и усвоеното към новото и неусвоеното. Принципът на постепенност и последователност изисква всяко ново знание и умение да се гради на добре усвоеното предишно⁷⁷.

Поради факта, че от всички останали изкуства музиката е най-трудна за разбиране⁷⁸, принципът на нагледност има по-особено значение при музикалното възпитание в детската градина. Необходимо е неговото широко приложение от музикалния педагог с подходящи нагледни средства освен с доброто си изпълнение. Нагледните средства е необходимо да са естетически издържани, ясни и типични.

При музикалното възпитание се следва принципът на съзнателност и активност. Съзнателно усвоените знания и умения се прилагат правилно в игрите и във всички други моменти от режима, когато децата пеят или танцуват без ръководството на музикалния педагог. Активното отношение на децата към музиката се изразява в тяхното желание да изпеят песен, да изиграят музикална игра, в многобройните въпроси, които те поставят във връзка с музиката, която слушат. Музикалният педагог е необходимо да се стреми да създава интерес и любов към музиката. Интересът винаги повишава детската активност и подобрява качеството на запомнянето и възпроизвеждането⁷⁹.

Индивидуалният подход е важен дидактически принцип при музикалното възпитание. Работата в група – присъщо за обучение по пеене, слушане на музика и движения под музика - трябва да се организира и провежда така, че да осигурява музикално развитие на цялата група, като се постигне правилно развитие и на личните детски способности.

Принципите на обучение по музикално възпитание са взаимно свързани помежду си. Те не могат да се прилагат изолирано един от друг и поотделно, защото водят към едностранчивост и не дават исканите възпитателни и образователни резултати⁸⁰

1.4.Стандарти и ДОИ за музикално образование в детска градина

През последните години образованието се утвърди като една от темите с най-голямо обществен означение, като в съзнанието на повечето български граждани то се оформи като нов национален приоритет. Процесът на възпитание на детето започва още в детската градина. Това е мястото, където детето за първи път попада в една организирана по нов за него начин социална, често мултикултурна среда, изгражда и затвърждава навиците си за общуване, проявява склонност към възприемане на чужди поведенчески модели и оформя основата на бъдещите си представи за добро и зло. Наред с това предучилищното възпитание и подготовка, най-вече в периода на задължителната подготвителна година преди училище, е много важно с оглед формиране на положително отношение към училището и създаване на мотивация за учене особено за децата, живеещи в среда, в която образованието не се възприема като ценност. Възпитателният процес в детската градина би следвало да намери своето адекватно продължение в периода на училищното образование. Учебното съдържание на предучилищната подготовка включва постижимите знания, умения и отношения, които са резултат от обучението и възпитанието на децата в предучилищна възраст от 3 до 7 години по образователно направление и в съответствие с културно-образователните области, посочени в чл. 10 от Закона за степента на образование, общообразователен минимум и учебен план⁸¹ .

Учебното съдържание за предучилищно възпитание и подготовка се разделя по образователни направления⁸² с включено образователно направление „Музика”⁸³. Музиката е основа за изразяването на творческите умения на детето в предучилищна възраст, а практическата и реализация пряко въздейства върху развитието на детската музикалност. Без тази способност не биха могли да се възприемат музикалнохудожествени ценности.

Направлението „Музика” представлява своеобразен модел от изисквания, чрез които се предвижда формирането на основни умения, личностно отношение към музиката и елементарни знания в областта на музикалното изкуство. Съществуват няколко подразделения, наречени ядра⁸⁴:

• Ядро „Възприемане на музика”

• Разпознава и назовава три познати музикални произведения.

• Разпознава визуално и слухово три музикални инструмента.

• Разпознава слухово мъжки, женски и детски гласове.

• Определя характера на позната музика.

• Разпознава типични примери на валс, марш, право хоро и ръченица.

• Проявява предпочитания към определена музика.

• Ядро „Възпроизвеждане на музика”

• Ядро „Музика и игра”

• Ядро „Елементи на музикалната изразителност”

Насочването на детето към музикалните дейности в непреднамерен и преднамерен план е продължителен процес. Начало се поставя чрез Национална програма за развитие на предучилищното възпитание и подготовка⁸⁵. Програмата е основана на разбирането, че главна ценност в образователната система е детето.

В резултат на приложението на програмата децата по дейността възприемане на музика ще усвоят първоначални умения за слушателска практика и ще усетят значението на музиката в живота на хората⁸⁶.

Реализирането на програмата се основава на три фактора⁸⁷:

• Индивидуалните предразположения за формирането на музикално-слухови представи.

• Специфика на музикално-интонационната среда, осигуряваща развитието на сензорно-перцептивния опит на детето.

• Професионалните възможности на музикалния педагог.

Цели на образователното направление „Музика“⁸⁸:

1. Създаване на интерес и желание за общуване с музика.

2. Приобщаване към българския музикален фолклор.

3. Формиране и развитие на музикалните способности.

4. Развитие на слушателските и изпълнителските умения.

5. Ориентиране в социалното предназначение на музиката.

Образователно направление „Музика“ конкретизира целите и образователното съдържание, което е разпределено тематично по месеци и седмици за учебната година⁸⁹.

Цели на образователно ядро „Възприемане на музика“⁹⁰:

1. Създаване на интерес и желание за общуване с музиката.

2. Формиране на слушателски умения.

Очаквани резултати⁹¹:

• Знания – от детето има първоначални представи, свързани с възприемане на музика – солово (индивидуално) изпълнение; хорово изпълнение; инструментална и вокална музика (3 – 4-годишни) до детето има конкретни представи, свързани с възприемане на музика:

- мъжки, женски и детски глас;

- мъжки, женски и детски хор;

- инструментална и вокална музика;

- познатите музикални инструменти.

• Умение – от детето умее: Изслушва от начало до края подходящи музикални произведения; Разпознава мъжки, женски и детски гласове и състави; Разпознава изпълнения на учените музикални инструменти (при 3 – 4-годишни) до Схваща настроение в музиката; Изслушва от начало до края подходящи музикални произведения; Разпознава мъжки, женски и детски гласове и състави; Разпознава изпълнения на учените музикални инструменти; Проследява развитието в програмни музикални произведения; Разпознава три произведения от програмата за слушане на музика (6 – 7-годишни).

• Детето има отношение: Емоционално реагира при слушане на музика; Проявява желание да слуша музика (3 – 4-годишни) до Емоционално реагира при слушане на музика; Проявява предпочитания към музикални произведения (6 – 7-годишни).

Основни дидактически принципи при музикалното възпитание са: достъпност, последователност, системност, нагледност, активност и индивидуален подход към децата. Всички тези принципи се изграждат въз основата на знанията, умения и навици натрупани в творческия процес. Индивидуалният подход на обучение се налага при музикално надарени деца, които се отличават на фона на колектива. При такива деца педагогът може да поставя по-сложни изисквания. Всички принципи на обучение по музикално възпитание са тясно и взаимно свързани. Само съвместното им приложение води до очакваните възпитателни резултати.

Обучителни принципи⁹²:

• Музиката е за всички деца;

• Децата имат право на обучение по музика, което поставя акцент върху наслаждението, участието и холистичното развитие;

• Педагогическите ситуации по музика следва да бъдат предимно практически по своята същност и да дават възможност да се учи чрез действие;

• На децата следва да бъде давана възможност да се движат на музиката, когато това е подходящо;

• При оценяването на напредъка на децата позитивното отношение, ентусиазмът и сътрудничеството следва да бъдат оценявани също толкова високо, колкото и компетенциите по отношение на конкретните умения, които се изискват;

• Децата следва да бъдат насърчавани да споделят преживявания, чувства, познания, умения, както и своите музикални традиции;

• С цел да развият своята способност да оценяват музиката за децата е важно да знаят как да ес държат адекватно по време на представяния на живо.

Според ДОИ⁹³ образователно направление „Музика“ се изучава два пъти седмично в детска градина. Съществуват две форми на обучение: задължително регламентирана ситуация (ЗРС) и задължително нерегламентирана ситуация (ЗНС). Под педагогическа ситуация се разбира педагогическото занятие или занимание. Нерегламентирано задължителната ситуация се включва в учебния график след регламентирано задължителната ситуация. Те се определят от учителя и от това как са разпределени останалите часове във възпитателно-педагогическия процес. Съотношението между ЗРС и ЗНС е такова, че броят на всички педагогически ситуации да не надвишава четири. Обикновено сутрин се изпълняват ЗРС, а следобед ЗНС . Учителят е този, който разпределя в зависимост от следните фактори: брой на децата в групата, мотивация на децата, активност на децата и др. В зависимост от възрастовата група на децата часовете от ЗРС се изпълняват в рамките от 9.30 до 11.30 часа. В зависимост от възрастовата група на децата в детската градина, ситуациите са с различно времетраене. При първа група (3 – 4-годишни) времетраенето на отделната педагогическа ситуация е 15 мин., при втора група (4 – 5-годишни) е 20 мин., при трета група (5 – 6-годишни), т. нар. ПГ5, е 25 мин. , а при четвърта група (6 – 7-годишни), т. нар. ПГ6, е 25-30 мин. Между различните видове ситуации е дадена 15-20 минутна пауза, която се счита за свободно избираемо време за децата. Изисква се преход от една към друга ситуация, отново около 15-20 минути, т. нар. спонтанни потребности на децата.

Поставят се съответстващи цели в обучението и възпитанието на децата. Децата следва да могат да:

• Слушат и оценяват широкообхватен репертоар от музикални стилове от тяхната собствена култура и от други култури;

• Да слушат и да са в състояние да разграничават музиката, да се вълнуват от нея.

При слушането на музика децата постепенно трябва да стигнат дотам, че да могат да различават характера на музикалните произведения и елементите на музикалната изразност като темпо, динамика, тембър и пр. и да се запознаят със звученето на някои инструменти.

Всяко едно детско заведение има свой Правилник за дейността в детската градина. Той се приема от Педагогически съвет, в който участват учителите на градината и директорът. В учебния план на детската градина се включват ЗРС и ЗНС.

Изводи от Първа глава

Като регламентирана основна музикална дейност възприемането на музика се въвежда сравнително късно в предучилищното образование. Приоритет са творческите музикални дейности и художествено-естетическото възпитание.

При развитието на образованието и културата в нашата страна възприемането на музиката започва да се осмисля като музикална дейност, която помага за формиране на способности за осъзнаване мястото и ролята на музикалното изкуство в живота на човека, за опознаване на богатството и разнообразието на художествено-музикални произведения, на способностите за осъзнаване и систематизиране на музикалните впечатления, получени в обкръжаващия човека свят.

При реформата в българското образование се подчертава творческото начало при подреждането, групирането и поднасянето на музикалния материал.

За основа на съвременното музикално възпитание в детската градина се възприема изискването за изграждане и развитие на национална и интернационална музикална култура на децата.

Музикалната грамотност при децата от предучилищна възраст ( 3 – 7-годишни) като понятие трябва да разбираме не като писмена или четивна нотна грамотност, а предимно като педагогическо понятие. Музиката заема голямо място в живота на децата от предучилищна възраст и е едно от най-емоционалните и силни средства за възпитателно въздействие върху тях. Музиката обединява децата в общи преживявания, развива социални чувства и съдейства за изграждане на положителна емоционална основа в колектива.

В съвременни аспекти музикалното възпитание в детската градина има за цел да допринесе за осъществяване всестранното развитие на децата, като съдейства главно за тяхното естетическо развитие. По Стандарти и ДОИ учебното съдържание за предучилищно възпитание и подготовка се разделя по образователни направления с включено образователно направление „Музика” с подразделения, от които е ядро „Възприемане на музика“.

Втора глава Дейността възприемане на музика в детската градина - елемент на музикалното възпитание на децата от предучилищна възраст (3 – 7-годишни) 2.1. Характеристика на дейността възприемане на музика в детската градина

Изкуството притежава уникалната способност да пробужда творческия потенциал у индивида. Затова с убеденост може да се твърди, че то е най-могъщият фактор за творческо възпитание на подрастващите. Като най-достъпно и най-силно като влияние върху човека се счита музикалното изкуство. Музикалното изкуство е един от основните фактори за разгръщане на творческия потенциал чрез специфичните си функции, предполагащи естетическа наслада, развиване на емоциите, опознаване на света на прекрасното и възвишеното, обогатяване на духовното проникновение на човека в света около него. Самата природа на музиката има способността да събужда особен род възприятия, ангажиращи и психиката, и физиката на възприемащия. Тя движи емоциите, събужда асоциациите и променя, насочва към нови сетивни и духовни хоризонти, променя ценностната ориентация на индивида⁹⁴. Оттук произтича нейната изключителна роля в интелектуалното, емоционалното, естетическото и нравственото развитие на човека. Въздействайки върху него чрез специфичните си функции, предполагащи естетическа наслада, развиване на емоциите, опознаване на света на прекрасното и възвишеното, обогатяване на духовното проникновение на човека в света около него, „музикалното изкуство се превръща в основен фактор за разгръщане на творческия потенциал“⁹⁵. „Трябва да помним – твърди А. Ф. Лосев, – че музиката изобразява не предметите, а тази тяхна същност, където всички те се сливат, където няма нито едно нещо, извън друго нещо… това единство може да се проявява и между противоположни същности… И ако погледнем как обикновено се изобразява чувството, породено от музиката, то в повечето случаи на първо място ще забележим една особена връзка между удоволствието и страданието, оформени като едно ново и идеално тяхно единство, нямащо нищо общо нито с удоволствието, нито със страданието, нито с техния механичен сбор… Музиката винаги се възприема като нещо единно… В музикалното време няма минало, има категорично „сега“, живо и творческо“⁹⁶. Основното качество на музикалността е духовната отзивчивост, а не музикалният талант⁹⁷.

Възприемането е в тясна зависимост от интелектуалното и индивидуално развитие на детето. То не е механична дейност, а „първична и основна музикална дейност”⁹⁸. Отсъствието на адекватна способност, осъществяваща този неповторим акт, означава, че музиката не е движеща се звукова материя със свои специфични стойности, а „вещ”, „предмет” за нещо и за някого.” То е дейност, водеща до осъзнато художествено-естетическо, емоционално-чувствено и интелектуално отражение на музикалната творба, характеризира се с индивидуална вътрешна насоченост. Възприемането на музика изисква: музикално-слухова нагласа, музикално-слухов опит и образованост на субекта. Процесът на възприемане се реализира когато музикалното произведение се осмисли съдържателно и се превърне в “понятен обект“⁹⁹, активно се преработи музикалната материя още в самия процес на възприемане¹⁰⁰ и когато като отразяваща психическа дейност, включва специфични свойства като асоциативност, емоционалност, образност, осмисленост, чувствен характер и слухови модели¹⁰¹.

Възприемането (слушането) на музика е процес, който е свързан с дълбоки вътрешни преживявания. С него започва музикално-художественото възпитание на децата¹⁰². От дейността възприемане на музика в детската градина зависят съдържанието, качеството и резултатността при останалите видове музикални дейности. Възприемането на музика е един от основните видове музикални дейности в детската градина. Дейността се изразява преди всичко в умението активно да се чувства и емоционално преживява музиката. Наред с това децата опознават и учат да разграничават някои елементи и средства за музикалната изразност: мелодия, метроритъм, темпо, динамика, тембър и т.н.

Като важен дял от музикалното възпитание¹⁰³ на децата слушането на музика съпътства пеенето и музикалните игри и танци¹⁰⁴. Слушането на музика се прилага също и като самостоятелна работа в системата на музикалното възпитание. Възможностите за възприемане на децата са по-големи, отколкото възможностите им за възпроизвеждане и „ ние бихме им дали едностранчиво музикално възпитание, ако ги занимаваме само с пеене“¹⁰⁵. Има много песни и инструментални произведения, които са напълно достъпни за възприемане от децата, но са трудни за изпълнение. Тях децата трябва да слушат.

Чрез слушане на музика музикалният педагог запознава децата с разнообразни по съдържание и характер музикални произведения и с това задълбочава техния кръг от представи. Слушането на музика възпитава чувства на децата към художествения им вкус. Чрез него у децата се развива любов към музиката и се разширява музикалният им кръгозор.

Чрез слушането на музика децата се запознават със значителен брой разнообразни по съдържание музикални произведения, които спомагат за по-дълбокото опознаване на действителността.

Слушането на хубаво изпълнена песен способства за повишаване качеството на детското пеене – естествено звучене, правилно интониране, изразителност. То допринася и за умственото и нравственото развитие на децата и подпомага всестранното им развитие.

Слушането на песни, в които се възпяват красотите на родната природа или подвизите на героите и на трудовите хора, допринася и за патриотичното възпитание.

Основни задачи на дейността слушане на музика в детска градина са:

• Децата да се научат да обичат и разбират музиката, съзнателно да я слушат и активно да я възприемат;

• Да се запознаят с известен брой достъпни за тях, различни по характер музикални произведения;

• Да се научат да различават характера на музикалните произведения и основните елементи на музикалната изразност.

Възприемането (слушането) на музика в детската градина обхваща три степени („равнища”) на музикално-слухово развитие¹⁰⁶:

• Началното „равнище” на музикалното възприемане се състои в умението да се разпознава слушаната музика. То се изразява в запознаване с музикалното произведение, запомняне и назоваване при слушане.

• Разпознаването постепенно се усъвършенства върху основата на повишена музикално-слухова впечатлителност, свързана с емоционални преживявания до следващото „равнище” – различаване. То се основава предимно на сравняването на две, най-много три музикални произведения, повече или по-малко контрастни по жанр и изразни средства.

• Чрез разпознаване и различаване при възприемането на музика се осъществява постепенен преход към „смисловото възприятие” на музиката, към осъзнаване на изразителната й сила.

Веклугина¹⁰⁷ обръща специално внимание на художествените възприятия. Натрупването на естетически представи и впечатления се превръща в източник на творчески импулси. Детето се опира на видяното, чутото и осъзнатото посредством изразителните средства на различните изкуства и това му помага да ги претворява в собственото житейско пространство. Всяко претворяване е свързано с позитивни чувства: естетическа наслада и радост от постигнатото. Затова в ранна възраст (3 – 7 години – б.а.) от изключителна важност е съприкосновението на децата с различни произведения на изкуството музика.

Програмните задачи по слушане на музика в първа група в детска градина (3 – 4-годишни) са¹⁰⁸:

• Да се събуди у децата интерес към музиката;

• Децата да се приучат спокойно да слушат пеенето на музикалния педагог.

През първото полугодие децата слушат песни, изпълнявани от музикалния педагог, без съпровод. За да ги въведе в инструменталната музика, музикалният педагог постепенно преминава към песни с инструментален съпровод. Към края на учебната година може да се изпълнят и кратки, изразителни и с определен характер инструментални пиеси.

Децата трябва да се научат спокойно да слушат пеенето и свиренето на музикалния педагог, чийто стремеж е слушаната от децата музика да предизвиква у тях бодри и радостни чувства.

Програмните задачи по слушане на музика във втора група в детска градина (4 – 5-годишни) са¹⁰⁹:

• Да се възпитава у децата умение да слушат внимателно музика, като се насочат към съдържанието на музикалното произведение;

• Да се развива музикалната им памет, кат осе изисква да разпознават само по мелодия, изпята без думи или изсвирена на инструмент, слушани много пъти музикални произведения и песни.

Музикалният педагог насочва вниманието на децата към характера на музиката и повишава тяхната активност при възприемането й. Децата се приучават да познават слушаните произведения, като за това голяма роля играе повторението, чрез което се развива музикалната памет на децата. Разкривайки характера на дадено музикално произведение, педагогът го свързва със съдържанието и образа, които произведението рисува.

Програмните задачи за ПГ5 (5 – 6-годишни) се изразяват в:

Запознаване на децата с по-различни по характер и съдържание песни, както и с инструментална музика (програмна и непрограмна), като вниманието им се насочва върху характера на песните и инструменталните произведения (весел, спокоен и пр.);

Децата (5 – 6-годишни) трябва да се приучават да познават слушаните през годината инструментални произведения, а песните да познават само по мелодията, изпята без думи или изсвирена на инструмент. Да определят темпото и характера на музикалното произведение.

Благодарение на работата, проведена от музикалния педагог в първа (3 – 4-годишни) и трета (4 – 5-годишни) група в детска градина, децата от ПГ5 (5 – 6-годишни) вече имат известно отношение към музиката. Те проявяват интерес към нея и са способни на по-задълбочено слушане. Децата вече слушат песни с по-разнообразна тематика и по-сложни музикални образи. Инструменталната музика заема по-голямо място в дейността възприемане на музика в детската градина. включва по-богато и разнообразно съдържание. Музикалният педагог насочва децата (5 – 6-годишни) към характера на музиката и ги приучава да го осъзнават и различават.

Чрез беседи и обяснение музикалният педагог приучава децата да разпознават и някои елементи на музикалната изразност като темпо (бавно, бързо), динамика (силно, тихо) и пр. това не става механично, а винаги във връзка със съдържанието. Например, едно хоро се свири бързо, защото на неговата мелодия се играе; приспивната песен се изпълнява бавно и тихо, защото с нея се приспива бебето и пр.

В ПГ6 (6 – 7-годишни) програмните задачи са¹¹⁰:

Да продължи работата за създаване умения за определяне характера на музиката (спокоен, весел, тъжен), както и елементите на музикалната изразност (бавно, бързо, тихо, силно);

Децата (6 – 7-годишни) да се научат да разпознават валс, люлчина песен, марш, хоро и пр.

Възприемането на музика е най-пасивната и най-трудно реализираща се музикална дейност "поради абстрактността на музикалния език, поради скромния обем от музикално-образни представи и ограничения речников фонд на децата, с който изразяват своите впечатления. В този смисъл визуализирането на идейно-емоционалното съдържание на музикалното произведение е от изключителна важност за неговото осмислено възприемане"¹¹¹. От друга страна, днешните деца "растат в условията на твърде пъстра и привлекателна визуална среда и на изключително медийно-интонационно разнообразие. Продължителният контакт на съвременното дете с телевизията, компютърните игри и интернет формират у него от най-ранна възраст визуално-кинетично възприемане и музикално-слухови впечатления, които в много случаи са в конфликт с принципите и съдържанието на предучилищното образование"¹¹².

В тази връзка "съвременните информационни технологии (напр. мултимедийна система, интерактивна бяла дъска) имат изключително важно значение при представяне на учебните теми не толкова като текстов, а като аудио и видео продукт поради обстоятелството, че за по-голямата част от учениците тук е първата им среща с музикалното изкуство, първото посещение на концерт или музикален театър. Тези първи срещи оказват силно възпитателно и образователно въздействие"¹¹³.

Аудио-визуалното представяне на изучаваното съдържание в обучението по музика с динамични нагледни средства като видеоклипове, видеозаписи на концертни изпълнения, анимации, илюстриращи художествено-образното съдържание на определена творба и др., е от особена важност за изграждането на цялостни, (а не само слухови), представи за музикалните образи, форми, явления, инструменти, изпълнителски практики и т.н. "При използването на видоклипове като основен информационен ресурс в музикалното обучение се постига оптимално съотношение между текстовите, звуковите и зрителните възприятия, които разкриват различни страни от изучаваните музикални явления. Словесно-логичната форма на изучаване дава възможност за изграждане на абстрактни детайлизирани представи, а видеоформата спомага за тяхното организиране в пълни, цялостни, обобщени образи"¹¹⁴ .

Широкопрактикуван подход за визуализация на учебното съдържание са мултимедийните презентации, реализирани с приложението PowerPoint на Mocrosoft Office. Програмата предлага инструментариум за вмъкване на текст, изображение, графика, аудио и видео файлове, изграждане на навигация с хипервръзки. Има възможности и за анимиране на елементите на всеки един слайд, избор на дизайн и мн.др. Всички тези възможности позволяват на музикалните педагози изработването на атрактивни, интересни и привлекателни презентации, с които се реализират различни цели. Програмата се ползва също и за разработването на електронни уроци, чрез които се постига по-цялостно организиране на образователния процес и се провокира интерактивност.

Използването на визуални форми при възприемането на музика променя характера на обучението (подобрява възприемането, осмислянето, обобщаването на учебната информация, изгражда умения за анализиране и систематизиране на знанията) и създава интересна и привлекателна музикално-образователна среда в училище.

2.2. Особености на репертоар за слушане на музика в актуалните системи за детската градина

В детската градина децата на възраст 3 – 7 години се запознават с достъпни за тях художествени образци от съвременната, класическата и народна музика. Те слушат предимно вокални произведения, чийто словесен текст улеснява възприемането на музиката. Това са песните, които предстои да се разучават и изпълняват от децата. Вокалната музика „благодарение на литературния текст е по-близка и достъпна за децата“¹¹⁵.

Предвиждат се и песни само за слушане, които не се изпълняват от децата, тъй като надвишават певческите им възможности за съответната възраст. При слушането им обаче се открива пред децата още един път за обогатяване на музикалния опит. За слушане на вокална музика се подбират песни, които са разнообразни по съдържание и характер. Песните за слушане отговарят на онова, което е близко и интересно за децата, като постепенно се въвеждат нови образи. Подходящи песни за слушане са¹¹⁶:

• С обществена тематика: „Задали ми се юнаци“, „Мир нас нас да грее“ от Л. Пипков, „Горе на Балкана“ от В. Берова и др.;

• Из живота на децата: „Барабанче“ от М. Красев, „Хоро“ от П. Ступел, „Часовник“ от А. Райчев, „Чук-чук“ от Щурец-свирец и др.;

• Песни, свързани с природата: „Кокиченце“ от Ат. Паленков, „Поточета“ и „Весело жабче“ от Б. Ибришимов“, „Есен“ и „Сънливото мече“ от П. Ступел, „Врабче“ от К. Илиев, „Песента на капките“ от Г. Спасов, „Пей ми, славею“ от Г. Атанасов, „Хапе ли“ от Хр. Недялков и др.;

• Децата обичат да слушат и приспивни песни: „Нани ми, бебе“ и „Лека нощ“ от Б. Ибришимов, „Приспивна песен“ от Моцарт и др.

Музикалните творби за слушане имат конкретно предназначение – да служат за забава и същевременно за възпитание на децата. Затова, въпреки че те могат да бъдат рязко различни помежду си както по своята функционална роля, така и по художественото си своеобразие, те се обединяват от общността на педагогическата си насоченост, от непосредствената си близост до духовните потребности на децата и от художествената простота на своята форма. Важен белег на музикалния репертоар в детската са различията, обусловени от психическите особености на отделните детски възрасти, за които се предназначават музикалните творби. Тематиката и идейно–образното съдържание на музикалното творчество за деца се усложняват постепенно успоредно с разширяването на духовния кръгозор и с обогатяването на жизнения опит на растящото дете. Затова повечето от музикалните творби за деца съдържат подчертан игров елемент или са пряко свързани с игрите.

Ритъмът на играта определя такта и ритмичната схема на песента която съпровожда игровото действие. Детските песнички се отличават с подвижна композиция и динамична смяна на действията. Голяма част от тях се произнасят речитативно; по този начин децата откриват връзката на музиката със словото.

Децата в детската градина се приучават да слушат и инструментални произведения. Като своеобразен преход към изграждане на умения за възприемане на инструментална музика служат познатите песни, слушани или изпълнявани вече от децата. При слушане на инструментални произведения децата вече трябва да ги разпознават само по инструменталното им звучене, без помощта на текста. Инструменталната музика бива програмна и непрограмна¹¹⁷. Програмната музика, която има определен образ или конкретно съдържание, е по-близка и по-разбираема от децата. Такива са голяма част от пиесите из детския албум „Бабина приказка“ от П. Хаджиев, детските пиеси от Чайковски и Шуман и др. Интересни за децата са пиесите „Червената шапчица“ и „Палячо“ от Чемберджи, „Бръмбар“ от Р. Корсаков, „Мечка и пчели“ от Левин, детски песни от Бортикиевим и др. Широко застъпени са музикални пиеси с програмно съдържание. При тях се използват елементите на изобразителност в музиката. Те предизвикват у децата конкретни представи, свързани със звуци, възприемани от тях в природата (из „Карнавал на животните” от Сен-Санс- „Кокошки и петли”, „Дългоухи личности”, „Слон”, „Птичи хор” и др.). Някои музикални творби дават повод за разнообразни асоциации, които възникват нерядко и под влияние на заглавието, („Баба Меца на разходка” и „Скарали се две петлета” от Ал.Райчев, „Влак” и „Оловни войници” от П. Хаджиев и др.).

Непрограмната музика, в която са изразени идеи, мисли, чувства с по-отвлечен и по-общ характер, се използва по-рядко, защото е по-трудна за разбиране от 3 – 7-годишните деца. От непрограмната музика лесно се възприемат от децата пиеси с подвижен характер: народни хора, валсове, полки, мазурки, маршове и др. Значително място заемат музикалните произведения с определен жанров, най-вече танцувален, характер: марш, валс, хоро, ръченица и др. При тях свързването на музиката с двигателни усещания или действия я доближава до възможностите за възприемане от децата.

Репертоарът за слушане на музика включва, макар и по-малко, произведения, изразяващи настроения. На основата на общността в преживяванията и чувствата под влияние и на разясненията на учителката постепенно се изграждат елементарни умения за схващане и разбиране на характерната, силната страна на музикалното изкуство- изразяването на състояния (бодрост, жизнерадост, веселие, тъга, спокойствие и пр.).

Значително място заемат музикалните произведения с определен жанров, най-вече танцувален характер (марш, валс, хоро, ръченица и др.), при които свързването на музиката с двигателните усещания или действия я доближава до възможностите за възприемане от децата.

Ценен източник за първи музикални впечатления е родният фолклор. В репертоара за слушане на музика в детската градина влизат много народни песни, припявания, хора и хороводни, ръченици и др. В тези прости и изразителни мелодии са предадени близки за децата образи, събития, настроения и предизвикват у тях положителни емоции още то най-ранна възраст. Огромно възпитателно значение има слушането на народни песни. Още от ранно детство у децата „трябва да се създаде любов към нашето революционно минало, песни за борбите на българския народ против поробителите, възрожденски песни като: „Вятър ечи“ от Д. Чинтулов, „Задали ми се юнаци“, „Юнак и гора“, „Обичам, мамо“, „Хей, Балкан ти роден, наш“ и др.

Може да обобщим, че при избора на репертоар за дейността възприеман на музика в детската градина – в първа, втора, ПГ5 и ПГ6, се използва песенният материал, който децата изучават, мелодиите на музикалните игри и танци, достъпни за разбиране, но трудни за изпълнение песни, както и леки инструментални пиеси¹¹⁸.

При подбора на музикални произведения за слушане на музика (както и за пеене) е необходимо да се спазва принципът на постепенност. Необходимо е децата първоначално да привикнат да слушат музика, след това да я различават и най-после да я запомнят¹¹⁹. Започва се с по-леки и прости песни и пиески и постепенно се преминава към по-сложни.

В първа група (3 – 4-годишни) дейността възприемане на музика се поставя със слушане на песни, които изобразяват най-често един образ – зайче, петле, кукла и пр. Необходимо е децата от първа група в детска градина (3 – 4-годишни) да слушат предимно песните, които ще разучават. Към тях могат да се добавят и някои леки, достъпни песни като „Нани ми, бебе“ от Б. Ибришимов, „Котка“ от Витлин и пр. Към края на учебната година в първа група в детската градина децата могат да слушат и съвсем леки инструментални пиеси като „Марш“ от Й. Колев и др.

Във втора група в детската градина (4 – 5-годишни) децата слушат отново предимно вокална музика и такава, „която засяга образи и явления от заобикалящия ги живот“¹²⁰ като „Врабче“ от К. Илиев, „Хапе ли?“ от Хр. Недялков, „Дий, конче“ от Ас. Карастоянов и др.

Песните, предназначени за слушане в ПГ5 (5 – 6-годишни), могат да имат „по-сложен литературен и музикален текст, а инструменталната музика – по-широко място и с по-богато и разнообразно съдържание“¹²¹, например, „Сънливото мече“ от П. Ступел, „Марш на дървените войничета“, от Чайковски, „Смелият конник“ от Шуман и др.

В ПГ6 (6 – 7-годишни) песните и пиесите, подбрани за дейността възприемане на музика в детска градина, могат да бъдат с по-сложен сюжет и още по-богати по съдържание и разнообразни по характер. Преобладават песни из обществения живот, народни, възрожденски песни¹²² и др. като „Хей, Балкан ти роден, наш“, „Горе на Балкана“ от В. Берова, „Приспивна песен“ от Брамс, „Червената шапчица“ от Чемберджи, „Оловни войници“ от П. Хаджиев, „Песента на чучулигата“ от Чайковски и др.

Подбирането на музикалната литература за слушане на музика е с насоченост към високохудожествени музикални произведения, „които ще спомагат за правилното възпитание и всестранното развитие на децата“¹²³.

2.4. Особености на педагогическа ситуация по музика в детската градина

Педагогическата ситуация е основна форма на музикално възпитание и обучение в детската градина. Именно чрез педагогическата ситуация учителят по музика е призван да формира интерес и положително емоционално отношение към музикалното изкуство; да изгражда система от знания, умения и навици чрез включването на децата в различните видове музикални дейности – слушане на музика, пеене, свирене с детски музикални инструменти, музикално-ритмични движения и детско музикално творчество. Посредством тези специални задачи на музикалното възпитание чрез педагогическата ситуация се формират и редица позитивни социално-нравствени качества у децата¹²⁴.

В педагогическата ситуация по музика децата получават общи представи за жанрове музика, за настроения, които се изразяват чрез ритъма, темпото, динамиката. Развива се детският музикален слух и детският глас. Музиката винаги се свързва с много приятни емоции, което особено важи и при децата.

Задачи при дейността възприемане на музика¹²⁵:

1.Децата се приучват да изслушват с интерес и с устойчиво слухово внимание музиката.

2.Насочват се да възприемат емоционално музикалните творби, да чувстват общото настроение и да проследяват развитието на художественото съдържание.

3.Учат се да забелязват изразителната сила на достъпни за тях елементи и средства на музикалния „език”(мелодия, темпо, динамика…)

4.Развива се музикалната памет, умения да запомнят и разпознават слушани музикални произведения.Приучват се да различават, като сравняват контрастни по характер и различни по вид музикални творби- марш от приспивна песен, хоро, валс и пр., пайдушко от право хоро, ръченица и т.н.

5.Запознават се с някои музикални инструменти, като пиано, цигулка, гайда, тъпан и детски музикални инструменти- външен вид, звучност, начин на звукоизвличане.

6.Полагат се основите на елементарна осведоменост и култура в областта на музикалното изкуство.

Тези задачи се осъществяват последователно на основата на разнообразен музикален материал, чието съдържание, чувства и настроения постепенно се обогатяват, разширява се кръгът от жизнени явления, предадени чрез музиката, което води до обогатяване и усложняване на музикално-изразните средства. В резултат на тази дейност у децата се развива музикалният слух и музикалната памет, натрупва се запас от музикално-слухови представи, разнообразни впечатления и знания за музиката, изграждат се слушателски умения, които ще прераснат след време в художествен вкус и оценъчен критерий.

Последователността в усложняването на задачите при възприемането на музика в различните възрастови групи може да се види от приложената таблица:

1-ва група	2-ра група	3-та група	4-та група
Да се възпитава желание за слуша- не на музика и емоционална отзивчивост. Да се формира музикално внимание- да изслушват докрай музикалните произведения. Да се насочват към съдържанието и характера на песните и към изобразителността в програмната инструментална музика . Да възприемат маршова музика посредством движения-ходене. Да реагират с движения (потропване, подрусване) и при леки и весели народни хора. Да се развива музикалната памет –да разпознават слушани произведения.	Да се възпитава интерес и любов към музиката . Да се обогатяват музикалните впечатления на децата,да се натрупват музикално-слухо- ви представи. Да се затвърдяват и разширяват уме- нията за по-активно възприемане на съдържанието и характера (весел,спо- коен,бодър) на музикалните произ- ведения, песни и ин- струментални пиеси. Да се занимават с приспивна песен. Да забелязват някои изразни елементи на музикалния „език” (темпо-бавно,бързо). Да се изгражда системно усетливост към българската народна музика. Да се развива музикалната памет Да се запознаят с някои детски музикални инструменти.	Чрез средствата на музиката да се изгражда естетическо отношение към околната среда, родната природа, обществените отношения. Да се разширява кръгът на музикалните впечатления и да се възпитава отзивчивост към по-разнообразна по съдържание , характер,вид и изразни средства, музика, както и към българското народно творчество Да се развива мелодическия слух, метроритмичното чувство, динамическият и тембров слух. Да забелязват и определят някои елементи на музикалната изразност: темпо,динамика и характер. По-осмислено да възприемат музика с различен жанров характер.Да разпознават и различават чрез сравнение марш от приспивна песен,от хоро,както и контрастни части в едно произведение . Да се запознаят с инструмента пиано,да го разпознават по тембъра. Да се постигне по-активно участие на децата при анализа на музикалните произведения. Да се развива музикалната памет-да познават слушани произведения освен по цялата мелодия още и по начален отказ.	Да се възпитава траен интерес и емоционална отзивчивост към музиката, към българското народно и композиторско творчество , което да съдейства за осъществяване задачите на естетическото, нравствено- то и патриотичното възпитание. Да се разширява кръгът от знания и понятия за определяне характера на музиката, динамиката и темпото. Да проявяват отношение към музиката с по-малко контрастен и звукоизобра- зителен характер. Да участват с повече разбиране и по-активно при анализа на музиката. Да се разширяват уменията да разпознават и различават чрез сравнение марш,приспивна песен,хоро,валс,танцувална,музика,народна музика. Да разграничават Право от Пайдушко хоро и ръченица (върху основата на схващане на метрума). Да се запознаят с инструментите цигулка,кавал и др. Да се разширяват музикално-културните им знания с нови понятия и термини (народна музика,хор,оркестър,соло,композитор и др.) Да познават някои композитори. Да се поощряват проявленията на музикален вкус – предпочитания и оценка на музикални произведения. Да продължава работата върху развитието на музикалната памет.

2.5. Методика на работата при дейността възприемането на музика в детската градина

Възприемането на музика се изразява с две основни действия:

• прослушване на цели музикални произведения;

• прослушване на части от цели музикални произведения.

В практиката на детските градини по-широко е застъпено възприемането на цели музикални творби от децата. Послушването на части на части от тях се използва по-пестеливо, когато вниманието на децата трябва да се насочи към някои по-ярко изразени елементи или средства на музикалния „език”, за да се достигне посредством анализ-синтез до по-задълбочено и по-осъзнато отношение към музиката.

Сложният процес за развитие на слушателски умения у децата предполага използването на различни методи, форми и похвати на работа : образец-художествено изпълнение на музикалното произведение, беседа, словесни обяснения, съчетани с показ, слухово и зрително онагледяване и т.н.

Като изхожда от възпитателните и образователни задачи¹²⁶, музикалният педагог подбира съответните методи при работа при дейността възприемане на музика в детската градина, съобразени с възрастовите особености на децата от предучилищна възраст¹²⁷ (3 – 7-годишни)

Успешното разрешаване на възпитателните и образователните задачи при възприемането на музика зависи до най-голяма степен от изпълнението на музикалната творба, която трябва да прозвучи в нейния най-привлекателен вид, и от убедеността на учителката в красотата на музиката. Нейното доброжелателно отношение се долавя от децата и силно им влияе. Пълноценността на детското възприятие зависи до голяма степен от качеството на изпълнението. Културното, вярно и изразително изпълнение, умението да се предаде на децата смисълът и емоционалната същност на произведението е първото важно условие за правилното музикално възпитание¹²⁸ чрез дейността възприемане на музика в детската градина. Изпълнението трябва да развълнува децата, да даде исканата насока на техните мисли, чувства и желания, да ги накара да почувстват изразността, която композиторът е вложил. У децата трябва да се породи радост, удоволствие от възприятието, желание и сили сами да пеят и играят¹²⁹. Като се има предвид, че вниманието на децата от предучилищна възраст (3 – 7-годишни) е неустойчиво, че те често се разсейват и се увличат по дребни и несъществени неща, се налага музикалният педагог да подчертава най-важното и да повтаря по няколко пъти изпълнението (това по-често се налага в първа и втора група в детската градина).

При възприемане на музика децата не бива да бъдат пасивни слушатели, а активно да я възприемат. У тях трябва да възникне определено отношение към произведението. От значение е още и предварителната нагласа за внимателно, заинтересовано изслушване, както и ориентирането на децата към предстоящата за възприемане музикална пиеса. Това се осъществява нерядко и с помощта на други средства (стих, картина, разказ,играчки, куклени етюди и пр.).

За да се научат да разбират и чувстват музиката, слушането трябва да бъде предшествано от словесни обяснения, които задълбочават преживяванията на децата, активизират вниманието им и пробуждат фантазията им¹³⁰. Първоначалното прослушване се свързва с по-общи и елементарни задачи от художествено-естетически характер, като например определяне вида (жанра) на музикалното произведение, изказване на впечатления от творбата, които включват определения на настроението и характера, разкриване на съдържанието, на музикално-художествените образи и пр.

От особено значение е умението, с което учителката ще анализира изслушаното музикално произведение. Тя може да използва различни игрови похвати и други източници за допълнителна информация, за да го доближи до възможностите за възприемане от децата.

Учителката си служи с нагледно-слухови прийоми – литературни произведения (стих, разказ, гатанка, кратка приказка и др.), свързани със съдържанието и характера на музиката или с фрагменти от слушаното музикално произведение. Тези литературни музикални цитати, насочени към подчертаване на характерни особености в творбата, са особено ценни за изграждане на умения за възприемане на музика.

Чувствата, които децата изпитват при слушане на музика, не винаги са им съвсем ясни и определени. Затова често се налага съдържанието на произведението да се разясни и след прослушването му. Така музикалният педагог помага на децата да осмислят по-добре музикалните впечатления, усилва тяхната мисловна дейност и насочва вниманието им към важното, същественото и характерното.

Чрез беседата музикалният педагог обучава децата на първоначална и елементарна оценка на музикалните произведения, да изразяват своите впечатления и своето отношение към художествения образ, вложен в слушаното произведение. Чрез беседа децата се подтикват към сравнения и съпоставяне на различни произведения. Основно изискване при провеждането на беседата при музикалното възпитание е да се съхрани емоционалното отношение и интересът на децата към музикалното произведение, да се запазят тези чувства и настроения, получили се в резултат на изразителното изпълнение на произведението¹³¹. Беседата върху музикалните произведения развива детската любознателност.

Огромно значение в процеса на музикалното възпитание има оценката на музикалния педагог за качеството при дейността възприемане на музика в детската градина. Преценката на музикалния педагог е необходимо да бъде доброжелателна и обективна.

Различните методи при дейността възприемане на музика в детската градина си прилагат в различни съчетания, за да се активизира вниманието и мисленето на децата, да се пробудят разнообразни чувства в тях. Всяко възприемане на музика е активен процес, предполагащ не просто слушане, но и извършване на разнообразни движения, в резултат на който възприемането никога не е само слухово. При възприемането на музика децата проявяват спонтанни двигателни реакции, някои от които са незабележими. Това са вътрешни моторни реакции на организма, които отразяват ритъма, темпото, височината на мелодията чрез движения на гласните връзки и пр. Други реакции са видими: тактуване, подпяване, клатене на тялото или главата и др. Методиката при дейността възприемане на музика в детската градина преднамерено насочва децата (3 – 7-годишни) да се движат под музиката, за да се даде възможност да влязат в музикалния образ и да действат във въображаемата ситуация. По този начин се създават реални условия за активно проследяване развитието на творбата във времето, съдейства се за емоционалната отзивчивост чрез танцувалното движение и артистичност¹³².

Малките деца трябва да прослушват в една педагогическа ситуация две, а понякога и три музикални произведения, които контрастно да ес различават едно от друго. Това подпомага лесното съпоставяне и усещане различието в музикалния език за весело и тъжно настроение, за бързо и бавно темпо, за силна и тиха динамика, за вокална и инструментална музика, за жанрови разновидности – песен, марш, хоро, приспивна песен и т.н. При развиване на комплексните музикални способности на децата (3 – 7-годишни) музикалният педагог е необходимо да отчита не само произведенията по тяхната контрастност, но целенасочено да развива музикалния слух у децата. Така напр. при пеенето децата трябва да овладяват двата основни лада – мажорния и минорния, с цел формирането на ладовото чувство да се проявява както при възприемането, така и при изпълнението на произведенията. Не бива да се получава превес на един лад над друг, музикалният опит на детето трябва да се развива хармонично. Такъв подход позволява на малките слушатели (3 – 7-годишни) да възприемат музиката емоционално и слухово-анализаторно, да асимилират музикалното съдържание на творбата.

Слушането на едно музикално произведение се провежда в няколко последователни педагогически ситуации и не бива да бъде съпроводено с едни и същи задачи за наблюдение. На всяка ситуация се поставят нови задачи, които разширяват детското възприятие не само като художествен замисъл, но и като познание за националното и интернационалното в музикалното изкуство. Необходимо е децата да ес почувстват свободни, за да могат да изразят впечатленията си от произведението и по-пълно да осмислят поставената пред тях задача. Повторните прослушвания помагат не само за запаметяването на музикалната творба, но възприемането при тях протича цялостно, усещането е по-богато и емоционалната отзивчивост е по-ярка. След интервал 1 – 2 месеца произведенията трябва отново да се слушат, като прилагането на спираловидния принцип чрез постепенно усложняване на програмните задачи и чрез поддържане на процеса за запаметяване на музикалната творба способства за развиване на музикалната памет у децата (3 – 7-годишни) и за оформяне на любим репертоар.

Изводи от Втора глава

Като важен дял от музикалното възпитание на децата слушането на музика съпътства пеенето и музикалните игри и танци и се прилага също и като самостоятелна работа в системата на музикалното възпитание.

Репертоарът за слушане на музика в актуалните системи за детската градина включва достъпни за децата (3 – 7-годишни) художествени образци от съвременната, класическата и народна музика. Спазва се принципът на постепенност.

Педагогическата ситуация е основна форма на музикално възпитание и обучение в детската градина и чрез нея учителят по музика формира интерес и положително емоционално отношение към музикалното изкуство и изгражда система от знания, умения и навици.

Методика на работата при дейността възприемането на музика в детската градина включва нагледно-слухови прийоми, беседа.

Трета глава Емпирично изследване на дейността възприемане на музика в детската градина 3.1. Експериментален дизайн на изследването 3.1.1. Изходна концептуална рамка на изследването

Осъществяването на изследването се ръководи от следните принципи на педагогическо взаимодействие:

• Свободно личностно развитие на всяко дете, основаващо се върху идеите на хуманизма и демокрацията;

• Диалогичност и дискусионност – при работа в групи се стимулират децата в толерантност, уважение и самостоятелност при вземане на решения;

• Практическа насоченост – тясна връзка с живота на социалната общност и осъществяване на разнообразни дейности, чрез които децата усвояват и прилагат;

• Последователност – определя йерархичността на принципите по важност и значимост, но само в единство те гарантират ефективността на нашата работа.

3.1.2. Цел, задачи, обект, предмет и хипотези на изследването

Целт на емпиричното изследване е да се конструира музикално-педагогическа технология за стимулиране възприемането на музика на децата от предучилищна възраст.

Целта на изследването конкретизирам чрез следните изследователски задачи:

1. Да се проведе на емпирично изследване;

2. Да се анализират получените резултати;

3. Да се изведат изводи и препоръки относно дейността възприемане на музика в детска градина на база осъществен анализ.

Обект на настоящето изследване са музикалните способности на децата в предучилищна възраст (3 – 7-годишни).

Предмет на изследването са музикално-педагогическите средства за стимулиране на способностите за слушане и възприемане при 3 – 7-годишните.

За целта и задачите на нашето изследване формулирахме следните хипотези:

Хипотеза 0: Чрез дейността възприемане на музика в детската градина децата (3 – 7-годишни) придобиват знания – имат конкретни представи, свързани с възприемане на музика: - мъжки, женски и детски глас; - мъжки, женски и детски хор; - инструментална и вокална музика; - изучените видове музикални инструменти.

Хипотеза 1: Чрез дейността възприемане на музика в детската градина децата (3 – 7-годишни) придобиват умение да слушат и да оценяват все по-широкообхватен репертоар от музикални стилове от тяхната собствена култура.

Хипотеза 2: Чрез дейността възприемане на музика в детската градина децата (3 – 7-годишни) придобиват отношение, като реагират емоционално при слушане на музика, в състояние са все по-добре да разграничават музиката, да се вълнуват от нея, влагайки все по-голяма прецизност и проявявайки предпочитания към музикални произведения.

3.1.3. Организация и методика на изследването

Теоретико-емпиричното изследване се реализира при следните основни етапи, като всеки от тях решава определени задачи, които са взаимно обусловени:

• Подготвителен – с цел да се проучи литературата по проблема за дейността възприемане на музика в детска градина и оформяне на концептуална рамка на изследване;

• Основен – Теоретично и емпирично изследване и анализ на резултатите;

• Заключителен – извеждане на педагогически обобщения и практически изводи от изследването и техническо оформяне на дипломния проект.

При изследване на дейността възприемане на музика в детската градина се използва интегрирането между актуални подходи на предучилищното образование у нас: компетентностен, ситуационен, дейностен и комплексно-интегрален.

За решаване задачите на изследването се използва тестови метод за диагностика на резултатите от дейността възприемане на музика в първа група (3 – 4-годишни), втора група (4 – 5-годишни), ПГ5 (5 – 6-годишни) и ПГ6 (6 – 7-годишни) в детската градина и методът педагогическо наблюдение на организация и съдържание на дейността възприемане на музика в детската градина. Инструмент на диагностиката са приложените тестови задачи от Практическо ръководство за учителя по музика¹³³ (Приложение 1). При проведеното наблюдение и диагностика се опираме на психологопедагогически методи и експериментално-практически подходи, които да определят създаването на обективни условия за възприемане на музика.

Основният етап от изследването е емпиричен и продължи една учебна година – от месец септември 2014 г. до месец май 2015 г., включително. Емпиричното изследване се проведе в ЦДГ „Еделвайс“, град Пловдив¹³⁴.

Различните етапи на емпиричното изследване са проведени в периода юни 2014 г. – декември 2015г.

Контингент на настоящето проучване са 176 деца: момичета и момчета – 3 – 7-годишни, посещаващи ЦДГ „Еделвайс”, ж.к. „Тракия”, град Пловдив, обл. Пловдив, България. Всички деца са от български произход и няма такива със специални образователни потребности. Организация на провеждане Диагностичните процедури и педагогическо наблюдение провеждахме групово и индивидуално с всяко дете в собственото си социално обкръжение.

За целите на емпиричното изследване приемаме следните критерии и показатели:

1. Създаване на интерес и желание за общуване с музиката при дейността възприемане на музика в детска градина

   1. Възприема подходящи музикални произведения;

   2. Разпознава познати музикални произведения.

2. Формирани слушателски умения

   1. Определя характера на познати музикални произведения;

   2. Разграничава музикални инструменти;

   3. Разграничава видове музикални състави;

   4. Разпознава жанрове в музиката.

3. Формиране и развитие на музикален слух при дейността възприемане на музика в детска градина

   1. Разпознава високи и ниски тонове

   2. Разпознава човешки гласове;

   3. Разпознава основни видове темпо и определя темпо в музиката;

   4. Разпознава основни динамични категории.

Критериите и показателите са съобразени с ДОИ в ПУВ.

В изследването използвахме специализирани и адаптирани тестови задачи за деца от ПУВ на издателство „Изкуства“, Програмна система „Аз съм в детската градина“¹³⁵ и „Аз ще бъда ученик“¹³⁶ (Приложение 1).

3.2. Резултати от проведеното емпирично изследване

ЦДГ „Еделвайс” е открита през 1982 г. Тя е общинска детска градина за деца от 3 до 7 годишна възраст до постъпването им в първи клас. Разполага с осем целодневни групи, като общия капацитет е 176 деца разпределени по възрасти. Детската градина работи целогодишно – от понеделник до петък – от 06.30 ч. до 19.00 ч.

Възпитанието и обучението на децата се организира и провежда в съответствие с ДОИ и осигурява отлична подготовка за училище (Приложение 2). Целият персонал на детската градина – 33 човека, от които 18 педагогически специалисти, с включен старши учител по музика, работи за утвърждаване на детската градина като желана и обичана среда за развитие, като притегателен център за удовлетворяване на социалните, образователните и специфични потребности на децата в унисон с предизвикателствата на времето (Приложение 3).

3.2.1. Резултати от проведена изходна диагностика

Представените резултати са от приложени по време на изследването тестови задачи от Педагогическото ръководство за учителя по музика¹³⁷ (Приложение 1).

След проведена изходна диагностика при децата от първа група (3 – 4-годишни) се установи:

Диаграма 1.

Критерий Създаване на интерес и желание за общуване с музиката при дейността възприемане на музика на децата от Първа група (3 – 4-годишни)

Основното ядро деца е със средно равнище на постиженията по критерия Създаване на интерес и желание за общуване с музиката при дейността възприемане на музика.

При дейността слушане на музика децата от първа група (3 – 4-годишни) реагират с въображение на музикални творби чрез движения. От начало 3 – 4-годишните деца подражават несъзнателно, неопределено и несигурно на музикални елементи, но при диагностиката ясно се вижда задоволството им от музиката. Емоционално възприемат музика с изобразителни елементи. Желаят да слушат музика, която изобразява определено съдържание. Положително оценяват празничната атмосфера за настроението на възрастни и връстници. Умелото подбиране и правилното дозиране на музикалните произведения, съобразено с възрастовите особености на децата (3 – 4-годишни), повишава активността и емоционалната им отзивчивост.

При дейността слушане на музика в детска градина за първа група (3 – 4-годишни) личи (вж. Диаграма 1.), че музикалните произведения са умело подбрани и правилно дозирани съобразно с възрастовите особености на децата, но има какво още да се желае при пълно и качествено възприемане на песенния репертоар. Децата (3 – 4-годишни) назовават имена на песни при възприемане на мелодията им. Проявяват предпочитания към определена музика.

Диаграма 2.

Критерий Формиране на слушателски умения при дейността възприемане на музика на децата от Първа група (3 – 4-годишни)

Основното ядро деца е със средно равнище на постиженията по критерий Формиране на слушателски умения при дейността възприемане на музика.

Най-високи стойности се наблюдават (вж. Диаграма 2.) при показателя Разграничава музикални инструменти. Децата от Втора група (4 – 5-годишни) много добре определят характера на познати музикални произведения и относително добре разграничават видове музикални състави и жанрове в музиката. Свързват музикалното произведение с мястото му в празничния фолклор. Личи формирането на музикално слухови представи. Добрата практика при дейността възприемане на музика при децата от първа група (3 – 4-годишни) им позволява да добият увереност и стимулира желанието и потребността от реализирането на музикалната дейност.

Диаграма 3.

Критерий Формиране и развитие на музикален слух при дейността възприемане на музика на децата от Първа група (3 – 4-годишни)

Основното ниво деца са под средното равнище на постиженията по критерий Формиране и развитие на музикален слух при дейността възприемане на музика.

Децата ограничено схващат тембъра, динамиката, метрума и темпото като изразни средства в песни и откъси за слушане. Разпознават сравнително добре човешките гласове. Затрудняват се при разпознаване на основни видове темпо и определяне темпото в музиката. В малка степен разпознават основни динамични категории.

След проведена изходна диагностика при децата от втора група (4 – 5-годишни) се установи:

Диаграма 4.

Критерий Създаване на интерес и желание за общуване с музиката при дейността възприемане на музика на децата от Втора група (4 – 5-годишни)

Основното ядро деца е над средното равнище на постиженията по критерий Създаване на интерес и желание за общуване с музиката при дейността възприемане на музика.

Наблюдава се покачване количественото ниво на показателя Разпознава познати музикални произведения в сравнение с резултатите от децата в първа група (3 – 4-годишни) (вж. Диаграма. 1. по-горе). При дейността слушане на музика децата от втора група (4 – 5-годишни) изразяват идеи за музикални произведения чрез картини или думи. Придобиват динамични представи за връзката между песен и илюстрация. Извършват движение под звуците на маршов ритъм. Слушат изпълнения на познати музикални произведения и изразяват личното си отношение към тях, като реагират емоционално при слушане на музика. Така придобиват елементарно музикално възпитание. Изразяват желание за слушане на народни песни.

При дейността слушане на музика в детска градина за Втора група (4 – 5-годишни) личи (вж. Диаграма 4.), че умелото подбиране и правилното дозиране на музикалните произведения, съобразено с възрастовите особености на децата, повишава активността и емоционалната им отзивчивост, но пълното и качествено възприемане на песенния репертоар не е на необходимото ниво, тъй като показателят Разпознава познати музикални произведения е с относително ниска количествена стойност. Във втора група (4 – 5-годишни) при дейността възприемане на музика е осъществено е възприемане на музикални инструментални произведения и стимулирането на прояви на музикална култура.

Диаграма 5.

Критерий Формиране на слушателски умения при дейността възприемане на музика на децата от Втора група (4 – 5-годишни)

Основното ядро деца е над средното равнище на постиженията по критерий Формиране на слушателски умения при дейността възприемане на музика.

Чрез дейността възприемане на музика децата от Втора група (4 – 5-годишни) формират представи за музикални инструменти. Формират представи за инструментални пиеси. Децата осъзнават музикалната изразителност. Многократното повторение на дейността възприемане на музика при децата от втора група (4 – 5-годишни) без задължителен характер е показател за музикалното им развитие. Създават се условия за реализиране на творческа дейност и преживяване на творческия процес. Децата се ориентират в социалното предназначение на музиката и развиват слушателските си умения.

Диаграма 6.

Критерий Формиране и развитие на музикален слух при дейността възприемане на музика на децата от Втора група (4 – 5-годишни)

Основното ядро деца е над средното равнище на постиженията по критерий Формиране и развитие на музикален слух при дейността възприемане.

Натрупват се музикално-слухови представи, като елементарни представи за сила и бързина в музиката като специфични изразни средства. Започват да напластяват първите музикални впечатления и първите представи за елементите на музикална изразност. Придобиват конкретни представи за посоката на движение на мелодията, за музикални инструменти. Децата възприемат и пресъздават метроритъм на музикални произведения.

След проведена изходна диагностика при децата от ПГ5 (5 – 6-годишни) се установи:

Диаграма 7.

Критерий Създаване на интерес и желание за общуване с музиката дейността възприемане на музика на децата от ПГ5 (5 – 6-годишни)

Основното ядро деца е с високо равнище на постиженията по критерий Създаване на интерес и желание за общуване с музиката дейността възприемане на музика.

Децата (5 – 6-годишни) възприемат от начало да край подходящи музикални произведения. При диагностиката на децата от ПГ5 (5 – 6-годишни) се наблюдава се покачване количественото ниво на показателя Разпознава познати музикални произведения (при децата от ПГ5 (5 – 6-годишни) (вж. Диаграма 7. ) в сравнение с децата от Втора група (4 – 5-годишни) (вж. Диаграма 4.). Децата проявяват емоционално отношение към мелодия и ритъм. При дейността слушане на музика децата от ПГ5 (5 – 6-годишни) изразяват идеи за музиката чрез движение, изкуство, език. Научават се как да се разпознават характеристиките на музиката, произтичащи от различните културни традиции. Свързват музикално изпълнение с мястото му в празничния фолклор. Придобиват динамични представи за песни и инструментални произведения, изпълнявани на празници и други събития. Чрез дейността възприемане на музика децата от ПГ5 (5 – 6-годишни) се въздейства върху детските чувства и въображение. Умелото подбиране и качественото дозиране на музикалните произведения, съобразено с възрастовите особености на децата (5 – 6-годишни) повишава активността и емоционалната им отзивчивост, като води до пълноценно и качествено възприемане на песенния репертоар.

Диаграма 8.

Критерий Формиране на слушателски умения при дейността възприемане на музика на децата от ПГ5 (5 – 6-годишни)

Основното ядро деца е над средното равнище на постиженията по критерий Формиране на слушателски умения при дейността възприемане на музика.

Интелектуалните усилия на 5 – 6-годишните деца водят до овладяване оперативната структура на музикалната дейност възприемане от всяко дете. Осигурената последователност и успешност на музикалното развитие и музикалната възпитаност на децата от ПГ5 (5 – 6-годишни) открива музикални заложби у децата. Те развиват своите интереси в областта на музиката. Откриват солиращи инструменти. Идентифицират визуално и слухово музикални инструменти. Сравняват начини на музикално изразяване. Проявяват предпочитания към определена музика – инструментална и вокална.

Диаграма 9.

Критерий Формиране и развитие на музикален слух при дейността възприемане на музика на децата от ПГ5 (5 – 6-годишни)

Основното ядро деца е значително над средното ниво на постиженията по критерий Формиране и развитие на музикален слух при дейността възприемане на музика.

Децата от ПГ55 – 6-годишни) чрез дейността възприемане на музика придобиват динамични представи за човешки гласове, музикални инструменти, темпо (бързо – бавно), динамика (силно – тихо). Придобиват конкретни представи за изразните възможности на музиката. Използват адекватен музикален речник. Предлагат начини за използване на подходящи изразни средства. Схващат тембъра, динамиката, метрума и темпото като изразни средства в песни и откъси за слушане. Назовават музикални произведения, като определя характера им.

След проведена изходна диагностика при децата от ПГ6 (6 – 7-годишни) се установи:

Диаграма 10.

Критерий Създаване на интерес и желание за общуване с музиката дейността възприемане на музика на децата от ПГ6 (6 – 7-годишни)

Основното ядро деца е със значително високо равнище на постиженията по критерий Създаване на интерес и желание за общуване с музиката дейността възприемане на музика.

Децата от ПГ6 (6 – 7-годишни) при дейността възприемане на музика слушат и реагират на по-дълги музикални произведения по много и най-различни начини. Реагират емоционално на нежна музика, при промени на динамиката и с желание да танцуват на позната музика, изразяват желание. Имат интерес и желание за общуване с музиката, за включване в музикални дейности. Емоционално реагират при двигателно отразяване на марш в група и индивидуално.

Емоционалната отзивчивост на децата от ПГ6 (6 – 7-годишни) при дейността слушане на музика в детската градина се явява показател за реализира на целите на обучение и разкрива умело подбиране и правилно дозиране на музикалните произведения в репертоара на програмната система. Имат репертоар от любими песни и пиеси от предишната година и определят характера им. Децата постигат пълно и качествено възприемане на песенния репертоар, имат повишена музикална активност и създават репертоар от любими произведения.

Творческият процес и емоционалната отзивчивост могат да се разглеждат като двигатели на интелекуално-емоционалната дейност при възприемане на музика. В дейността възприемане на музика при децата от ПГ6 (6 – 7-годишни) се създава възможност за реализиране на творчески процес, тъй като отключва емоционалната отзивчивост. Факт е високият процент на деца (6 – 7-годишни), които познават определени музикални произведения, засилен интерес към различни музикални програми и многобройни опити за създаване на музикални теми и самостоятелни занимания с музика.

Диаграма 11.

Критерий Формиране на слушателски умения при дейността възприемане на музика на децата от ПГ6 (6 – 7-годишни)

Основното ядро деца е с особено високо равнище на постиженията по критерий Формиране на слушателски умения при дейността възприемане на музика.

При дейността слушане на музика децата от ПГ6 (6 – 7-годишни) разпознават и описват откъси от записана музика. Овладели са ученето за музика, като отразяват културните традиции и някои от композиторите, свързани с тях. Отразяват настроението и промяната в темпото и динамиката чрез музикално-творчески, песенни и двигателни импровизации. Децата (6 – 7-годишни) формират представи за музика с нежен характер – според мелодията, текста, жанровите особености и изразните средства. Имат представа за различни жанрове в музиката – марш, валс, хоро. Развиват музикален слух и имат слухови представи за приспивна песен, валс; тембър и външен вид на инструменти пиано, акордеон, контрабас, цигулка, гайда и тъпан. Отразяват двигателно основните музикални жанрове и ги познава по метричната им схема. Изразяват предпочитание към определени инструменти, и слушат музикални примери. Имат оценъчно отношение към позната вокална и инструментална музика. Имат положително отношение към инструменталната програмна музика и съпреживява характера и настроението. Имат предпочитания към ритмичен или мелодичен детски инструмент. Изразяват предпочитание към любим музикален жанр, пресъздават настроението чрез вникване в музикално-изразните средства. Имат положително отношение към класическа и народната музика.

Диаграма 12.

Критерий Формиране и развитие на музикален слух при дейността възприемане на музика на децата от ПГ6 (6 – 7-годишни)

Основното ядро деца е с много високо равнище на постиженията по критерий Формиране и развитие на музикален слух при дейността възприемане на музика.

Чрез дейността възприемане на музика децата от ПГ6 (6 – 7-годишни) умеят да използват адекватен музикален речник. Определят характера на музиката, темпото и динамиката (работят със знаците). Имат представи за висока и ниска звучност в музиката и за възходящо и низходящо движение на мелодия, изпълнена с глас или инструмент. Умеят да определят настроение, бързина и темпо в познато музикално произведение. Разпознават знаците за отразяване на настроение в музиката. Познават знаците за сензорни еталони (темпо и динамика). Разпознават слухово мъжки и сравняват с женски и детски гласове.

Резултатите показват, че при 6 – 7-годишните деца са постигнати много добри познавателни резултати, овладяна е оперативната структура на музикалната дейност възприемане от почти всички деца. Децата отмерват двумерен и тримерен равноделен и неравномоделен тривременен метрум с д.м.и. Умеят да проследяват промяната на темпо и динамика в музикални примери. Осигурената последователност и успешното музикално развитие и музикална възпитаност у децата създават условия за самообучение. Това потвърждава, че дейността възприемане на музика стои в основата на изпълнение и съчиняване на музика (останалите две форми на музикална дейност в детската градина. Настъпилите количествени и качествени промени , обосновани от диагностиката, недвусмислено показват важната роля на учителя по музика за повишаването на интереса към музикалните произведения.

В обобщение при проведената диагностика достигнахме до следните изводи:

Дейността възприемане на музика в детската градина има огромно значение за утвърждаване на процесите на приобщаване на децата от ПГ6 (6 - -7-годишни) към общочовешките ценности и култура, към формиране на естетическо и оценъчно отношение към красивото в заобикалящия ги свят. Слушането на музика обогатява емоционално образните преживявания на децата (6 – 7-годишни) и художествено-естетическите им възприятия, развива интелекта и социализацията на децата ри подготовката му за първи клас.

Музикално-интонационната среда, която предлагат ситуациите по музика за дейността възприемане на музика, развиват творческото въображение на децата (6 – 7-годишни), тяхната инициативност и самочувствие. Те започват да разпознават слухово образци от българския фолклор, от български и световни композитори, запознават ес с тембъра на различни инструменти и жанрове, започват да боравят с понятия за определяне на характера на музиката, да откриват и назовават музикално-сензорни еталони. Разбират значението на музиката в живота на хората и откликват емоционално, според естетическите си представи и предпочитания.

3.2.2. Резултати от проведеното наблюдение

Използваният педагогически метод наблюдение позволява набиране на информация за изследване дейността възприемане на музика в детската градина. Събраната чрез педагогическо наблюдение в периода 2014 – 2015 учебна година информация е цялостна, холистична и представя особеностите на дейността възприемане на музика в детската градина (вж. Приложение 4).

Чрез педагогическото наблюдение се проверяват издигнатите теории и хипотези в изследването. Наблюдението е основен метод за изследване както в педагогиката, така и в психологията. Прилага се успешно при деца от предучилищна възраст (3 – 7-годишни), защото те са много спонтанни, „отворени” в своите реакции. А това открива богати възможности за тяхното изучаване. По своята същност наблюдението е зрително възприемане, регистриране и анализиране на прояви, особености и качества. Наблюдението е детерминирано с настоящата цел и задачи.

Проследени са проблемите, които възникват при различните възрастови групи. Описана е методиката и постепенното формиране и изграждане на умения и навици при дейността възприемане на музиката в музикално-възпитателния процес на децата (3 – 7-годишни). Разработени са модели, които се основават на традиционни практики и интерактивни методи, като се използват живи изпълнения и помощни дигитално-технически средства. Представените иновативни форми за работа при дейността възприемане на музика показват нов подход при преподаването на музика. Педагогическото наблюдение констатира нестандартен подход - обръщането към живото участие при дейността възприемане на музика (Приложение 5).

Особености при дейността възприемане на музика в детска градина в първа група (3 – 4-годишни)

Музикално-естетическото възпитание на децата от първа група (3 – 4-годишни) има за цел да съдейства за формиране на детската личност посредством развиване на основните музикални способности, чрез активнодействени форми за общуване с музиката. Възрастта на децата (3 – 4-годишни) се характеризира с поява на желание у тях да се занимават с музика. Те имат вече сравнително устойчиво внимание, което позволява да се започне по-интензивна работа за развитие на музикалния слух.

Основните задачи при дейността възприемане на музика при първа възрастова група (3 – 4-годишни) са насочени към повишаване интереса към музикалното изкуство и приобщаване на децата към различните видове музикални дейности.

Чрез педагогическата ситуация – като най-подходяща форма на организация на дейността възприемане на музика в детска градина – се формират у децата (3 – 4-годишни) първите елементарни умения за възприемане на музика. Те се изграждат на основата на организирания процес при проява на волеви усилия у децата: да изслушват докрай музикалното произведение. Така у децата се формират нравствени и естетически качества, музикално-двигателни умения.

С развитието на способността да се вслушват и сравняват достъпни за 3 – 4-годиштните деца музикални произведения от българското народно и композиторско творчество се поражда емоционално отношение към музикалното изкуство, развива се музикалният слух. Децата започват да различават контраста на музикалните изразни средства: темпо – бързо и бавно, динамика – силно и тихо, тембър – вокално и инструментална музика, регистър – високи и ниски тонове.

Включените в Програмата музикални произведения отразяват характерните особености на българската музика в нейния мелодичен и метроритмичен строеж.

При децата от първа група в детска градина (3 – 4-година) се забелязват индивидуалните различия на основата на проявеното им желание да се занимават с музика. Има разлика в тяхната слухова чувствителност, в координацията между слуха и гласа и пр. За правилното музикално развитие на всички деца от групата има определено значение познаването на индивидуалните особености на детето.

Слушането на музика в първа група (3 – 4-годишни) е трудна и сложна дейност. То изисква от музикалния педагог да познава добре не само музикалния език и музикалните произведения, но и степента на развитие на децата. Необходимо е да се формират и развиват уменията за възприемане на музика, да се превърне слушането на музика в активна дейност, подобна на пеенето.

При възприемането на музика обикновено децата се опират на своя предишен музикален опит. Затова се изисква в началото на учебната година да се прослушат няколко музикални произведения от програмата на детската ясла. Произведенията се подбират така, че да включват не само вокална музика, но и инструментална. Такива са например, песните „Нашето бебе“ – муз. Ан. Дреников, т. Д. Точев, „Веселото славейче“ – муз. Б. Карадимчев (за цигулка) и др.

Музикалното възприятие е сложен процес, в който се преплитат музикално-сензорните усещания за височина, трайност, сила и тембър, предшестващ опит и асоциации. Музикалното произведение се развива във времето и това налага да ес формира усещане за музиката като за постоянно движение. За да се осигури пълноценно развитие на музикалните способности на децата (3 – 4-годишни), не трябва да се ограничава слушането на музика само в рамките на песни, достъпни за изпълнение от тях. Тъй като предложените песни в програмата за пеене на първа група в детска градина (3 – 4-годишни) в известна степен са бедни откъм музикално-изразни средства (имат малък тонов обем, елементарен ритъм, ограничена фактура и т.н.), се предоставят по-богати и по-разнообразни музикални произведения, предназначени само за слушане на музика и за музикално-двигателни импровизации. Това са произведения от народното и композиторското творчество с високохудожествени качества, достъпни за детското възприятие. Те са разнообразни по отношение на лад, ритъм, тембър, регистър, динамика и пр.

Повечето от включените в Програмата произведения са свързани тематично с детския живот и интереси. Разнообразните художествени музикални образи от приказния и куклен свят обогатяват вътрешния мир на детето.

Важно изискване, произтичащо от програмните задачи, е развитието на способността емоционално да се откликва на съдържанието на музиката. За тази възраст (3 – 4-годишни) са характерни някои външни прояви на емоции: жестове на удивление, потропване с крака, тактуване, танцуване. Музиката предизвиква моторни реакции у децата и те откликват на ритъма, темпото и динамиката на музикалната творба с характерни на тази възраст движения. Затова не трябва децата (3 – 4-годишни) да слушат музика в смирено, седнало положение, т.е. с прибрани ръце и крака, както не е правилно и да се изисква абсолютна тишина. Важна предпоставка, която осигурява условия за непринудено поведение на децата по време на възприемане на музика, е спонтанното подпяване и пр. Нагласата при 3 – 4-годишните деца е фактор, който определя скоростта на реагиране по отношение на възприеманата ситуация. В тази връзка посредством игрови похвати за създаване на емоционална атмосфера, предхождаща слушането, децата (3 – 4-годишни) се въвеждат непосредствено, чрез плавен преход в настроението на творбата. Например, музикалният педагог посредством куклен етюд или театър „на маса“ представя в стилизиран вид характеристиката на познат приказен герой, за когото „музиката разказва“ (при възприемане на пиеса за Баба Меца, например). В етюда музикалния педагог пресъздава характерните черти на приказния герой Баба Меца, например,: тежки стъпки, тромава походка, „дебел“ глас.

В първа група в детска градина (3 – 4-годишни) се дават някои първоначални сведения за музиката, за нейното образно-емоционално съдържание и др. Децата започват да усещат контраста в музиката: весело и тъжно, бързо и бавно, силно и тихо, вокална и инструментална музика; жанровите разновидности – песен, марш, приспивна песен, хоро, насочвани от музикалния ръководител чрез предварително поставени въпроси.

По време на педагогическата ситуация децата (3 – 4-годишни) слушат до две-три контрастни произведения и ги съпоставят. По този начин те по-бързо (по-леко) ще усетят различието в музиката. На тази основа пристъпват към устно изразяване на музикалните впечатления.

За развиване на говорната и мисловна дейност а децата се слушат многократно предвидените в Програмата музикални произведения. Развитието на музикалната памет и натрупването на съответен запас от музикални впечатления се осъществява при няколкократно прослушване на всяко музикално произведение няколко пъти в три-четири педагогически ситуации. След интервал от един-два месеца тези произведения се прослушват отново.

За тази възрастова група (3 – 4-годишни) се използват словесните методи: кратък разказ, пояснение и разговор с поставяне на въпрос. Тяхното прилагане зависи от конкретната образователна задача, от вида на музикалното произведение, от етапа на запознаване (първоначално или повторно прослушване) и пр.

Особености при дейността възприемане на музика в детска градина в първа група (4 – 5-годишни)

Музикално-естетическото възпитание във втора група (4 – 5-годишни) е естествено продължение на работата за доразвиване на емоционалната отзивчивост у децата и формиране на интереси и потребности за общуване с музикалното изкуство. Реализира се чрез разширяване на кръга от ярки, разнообразни и достъпни музикални произведения от българското народно и композиторско творчество и творчеството за деца на други народи, чрез обогатяване и укрепване а музикално-слуховите представи и опит и музикално-двигателните умения и навици на децата.

Развитието на музикалността на децата от втора група (4 – 5-годишни) при дейността възприемане на музика се свързва с:

• Способността да чувстват характера и настроението на музикалното произведение, да проявяват емоционално отношение към музиката;

• Способността да се вслушват, да наблюдават и да сравняват музикалните произведения.

Това налага формирането на активно внимание, насочено към достъпните за децата музикални изразни средства; постепенно развитие на речевите умения на децата и обогатяването им с музикални понятия; натрупване на репертоар с любими песни, произведения за слушане.

Паралелно с интензивното психофизическо развитие на децата (4 – 5-годишни) се развива и въображението у тях. Тази възраст се характеризира с проява на творческо отношение при осъществяване на музикално-ритмични движения, пеене, свирене с детски музикални играчки и инструменти. Това налага необходимостта да се създават условия за развитие на музикално-практически умения и самостоятелност у децата. Децата от втора група (4 – 5-годишни) на по-високо равнище осъзнават и разбират поставените пред тях задачи във връзка със слушане на музика. Започват да се открояват индивидуалните възможности към даден вид музикална дейност, които се проявяват както в редовните музикални педагогически ситуации, така и в ситуациите за самостоятелна дейност.

Възприемането на музика във втора група (4 – 5-годишни) е една от основните музикални дейности на педагогическата ситуация. Възрастта на децата позволява формирането на елементарна култура на слушането. Музикалният опит, който децата от тази група (4 – 5-годишни) имат, и уменията да проследяват развитието на музикалния образ им позволява при целенасочена и системна работа да улавят в музиката някои от най-ярките музикално-изразни средства, да познават слушаните вече песни и музикални пиеси. Това дава основание да се завишат изискванията в сравнение с първа група (3 – 4-годишни) към емоционалното и съзнателно възприемане на музиката.

Важно условие за постигането на значими резултати в дейността слушане на музика е достъпността на изучавания материал, неговите високохудожествени качества, национална насоченост, както и методите за неговото трайно овладяване.

Сложният и дълъг процес за формирането на слушателски умения изисква на първо място високохудожествено изпълнение на произведението.

Формите на работа за развиването на способността за емоционално откликване към съдържанието на музикалното произведение позволяват на децата (според техните индивидуални способности) да се държат по-свободно по време на педагогическата ситуация, т.е. да могат чрез външни движения да отреагират на характера на музикалното произведение чрез тактуване, неволно движение на главата, ръцете или тялото, спонтанна импровизация на танц, подпяване и пр., както в първа група (3 – 4-годишни). При наличието на такива действия може да се твърди, че детето активно възприема и преживява творбата, че то придобива навик да следи развитието й. Например, образът на приказния герой в клавирната пиеса „Мечка“ от Г. Галнин е обрисуван чрез провеждане на мелодията в нисък регистър и в бавно темпо. За по-голямо разнообразие, особено в няколко последователни занимания, музикалният педагог редува куклен етюд с театър на маса, чийто реквизит е по-различен и стимулира интереса на децата.

Във втора група (4 – 5-годишни) се затвърдяват представите на децата за някои елементарни знания от музикалното изкуство – вокална и инструментална музика, темпо, динамика, тембър, жанрове: детска песен, народна песен, приспивна песен, марш, хоро, ръченица. Тези понятия помагат на децата да осъзнаят някои музикални явления като конкретен израз на музикалното съдържание – напр., приспивната песен е спокойна, бавна, ласкава, а мелодията й е тиха и плавна; танцът е весел, а мелодията му е бърза и игрива.

Освен със специалните емоционално-познавателни задачи музикалният материал позволява да се развиват патриотични и интернационални чувства у децата чрез теми за родината.

Нагледно-действеният и образен начин на мислене при 4 – 5-годишните деца прави възприемането на инструменталната и оркестровата музика по-трудна задача, не само защото в нея липсва текстът, т.е. конкретното съдържание, изразено със слово, но и поради това, че децата нямат достатъчно музикално-слухов опит с укрепнали сензорни връзки и формиран темброво-динамичен слух. Това налага осъществяване на целенасочена и системна работа при слушането на инструменталната музика, предвидена в Програмата за втора група в детска градина. Наблюдението установява подходящо представяне на литературните творби във връзка с музикалните чрез куклени етюди от името на типични персонажи и приказни герои. Контактът с любимия герой, чиято роля се изпълнява от музикалния педагог, провокира още по-силно желанието на децата (4 -5-годишни) за участие в музикалната дейност възприемане на музика. При този подход при наблюдението се установи улеснено и разнообразно педагогическо общуване в процеса на обучение по музика.

Възприемането на музика в педагогическата ситуация протича през няколко етапа: първоначално прослушване на произведението, анализ на произведението и повторно прослушване.

Първоначалното прослушване на произведението винаги се предхожда от създаване на подходяща емоционална атмосфера, в която има пряко участие на музикалния педагог. Той заинтригува децата (4 – 5-годишни) с идеята на музикалното произведение и насочва вниманието към настроението, жанра, музикалния инструмент, певческия глас и др. словото на педагога е кратко, ясно и достъпно за децата, създава приятна и спокойна атмосфера за слушане на музика.

При първоначалното прослушване на произведението децата са седнали удобно и свободно на столчетата или на килима и внимателно слушат творбата. Произведенията за втора група (4 – 5-годишни) са кратки (от 1 до 1,5 минути). Това дава възможност всяко произведение да се прослуша 2 – 3- пъти в рамките на педагогическата ситуация.

Макар и елементарен, анализът на музикалното произведение способства децата да се ориентират по-бързо в съдържанието на творбата, кат опри това се разширяват знанията за музикално-изразните средства, развива се музикалният им слух и се обогатява речниковият им фонд. Този етап на слушане на музика се осъществява стадия. Музикалното произведение се изслушва докрай, без прекъсване. Въпросите към децата се поставят винаги предварително, за да се ангажира вниманието им. При анализа децата се упражняват в разказване на своите, макар и елементарни, впечатления от произведението и по-пълно осмислят поставената им задача от музикалния педагог. Чрез изпълнението на маршови, танцувални, хороводни движения, при непосредствено последователно прослушване на жанрови пиеси, децата (4 – 5-годишни) по-лесно съпоставят, а оттам и по-добре възприемат, определят и разбират жанровите елементи в музиката. Проведеното педагогическо наблюдение констатира, че двигателното моделиране е най-естественият за децата път, който улеснява изразяването и разбирането на художествения смисъл не само в жанровете, но и в много програмни пиеси (ходят, клатейки се „като патенца“, стъпват тежко „като мечета“, скачат пъргаво „като зайчета“, бягат бързо, игриво, „като кончета“).

Чрез анализа на музикалното произведение децата се подготвят за следващия етап, при който възприемането се осъществява на едно по-високо равнище – не само съзнателно, а преди всичко емоционално.

Повторното прослушване на музикалното произведение е важен етап в работата за изграждане на слушателската култура на децата (4 – 5-годишни). Важен момент при осъществяването на което намира играта-драматизация. Педагогическото наблюдение разкрива, че „вживяването“ в героя от някоя литературна творба чрез точното и ярко изображение на поведението му с адекватна речева и двигателна активност, води и към „вживяване“ в музиката, чрез която е изобразен, илюстриран героя.

Особености при дейността възприемане на музика в детска градина в ПГ5 (5 – 6-годишни) като основна дейност в музикалното възпитание

Музикалното възпитание на децата от ПГ5 (5 – 6-годишни) е подчинено на общите цели и задачи на естетическото възпитание в предучилищна възраст. Насочено е към многостранното формиране и развитие на детската личност със средствата на музикалното изкуство за максимално разгръщане на художествените заложби и способности а децата, осигуряващи емоционалното възприемане на музиката.

Музикално-възпитателният процес в ПГ5 (5 – 6-годишни) включва активно-действени форми, с помощта на които се цели да се приобщят децата към музиката и да се формира у тях потребност за общуване с нея, както и прояви на емоционално-оценъчно отношение към музикалните произведения. Реализирането на образователно-възпитателните задачи в дейността възприемане на музика създава необходимите предпоставки за развитие и за музикално-творческите способности на децата. Ефектът на емоционално преживяване при първоначално прослушване музикалният педагог засилва, като подготвя децата (5 – 6-годишни), провокирайки интереса им посредством гатанки, стихотворения, илястрации, приказки, разказчета. Например, гатанки за Ежко, Зайко, Петлю и пиесите „Ежко“, „Зайко“, „Петлю герест“ из клавирния цикъл „За животните“ от Н. Стойков. Освен да отгатнат гатанките децата характеризират героя такъв, какъвто го познават от приказките, защото в музиката на съответните пиеси са пресъздадени чрез средствата на музикалната изразност именно тези черти. В музиката на пиесите от клавирния цикъл „За животните“ сякаш „се вижда“ как Ежко пълзи, Зайко уплашено и бързо бяга и „се чува“ как Петлю кукурига.

При използването на произведения то другите изкуства като илюстративен материал, използвайки нагледния подход, музикалният педагог търси сходство, близостта между тяхното настроение и това на музикалните творби. При взаимодопълващото се въздействие на произведения от различни художествени сфери се наблюдава повишаване ефекта на емоционалното преживяване при 5 – 6-годишните деца.

Включването на високохудожествени, разнообразни и достъпни произведения от народното творчество и творчеството на композиторите за слушане и изпълнение съдейства за интензивното развитие на децата (5 – 6-годишни) и усъвършенстване на музикално-сензорните и основните музикални способности. Програмата за слушане на музика предвижда контакти с разнообразни музикални творби по жанр, настроение, изразни средства и пр. С подходящи музикални произведения децата (5 – 6-годишни) се приобщават към атмосферата на по-крупни социални явления.

Разнообразното съдържание на музикалните произведения, жанрът, ладът, метроритъмът, тембърът и др. също активизират децата и им дават възможност за нови преживявания. Широко са застъпени музикални пиеси с програмно съдържание. При тях се използват елементите на изобразителност в музиката, които предизвикват у децата (5 – 6-годишни) конкретни представи, свързани със звуци, възприемани от тях в природата (из „Карнавал на животните“ от Сен-Санс – „Кокошки и петли“, „Дългоухи личности“, „Слон“, „Птичи хор“). Някои музикални творби дават повод за разнообразни асоциации, които вънкиват нерядко и под влияние на заглавието („Баба Меца на разходка“), и „Скарали се две петлета“ от Ал. Райчев, „Влак“ и „Оловни войници“ от Х. Хаджиев).

Репертоарът за слушане на музика включва, макар и по-малко, произведения, изразяващи настроения. На основата на общността в преживяванията и чувствата под влияние и на разясненията на музикалния педагог постепенно се изграждат елементарни умения за схващане и разбиране на характерната, силната страна на музикалното изкуство – изразяването на състояния - бодрост, жизнерадост, веселие, тъга, спокойствие и пр.

Основен подход при разработването на програмата по музикално възпитание е комплексно-интегралният. Той осигурява емоционално-рационално равновесие, като се осигурява:

• Музикално развитие на децата с максимално използване на интеграционните връзки между музиката и изобразителната дейност, сюжетно-ролевите игри, играта-драматизация и др;

• Последователност в музикалното възпитание и развитие на децата от първа група (3 – 4-годишни) до ПГ5 (5 – 6-годишни).

Съвременното дете (5 – 6-годишно) е обкръжено от богат и разнообразен музикален свят, който то възприема чрез радиото, телевизията, киното, интернет и др. Децата слушат достъпна и недостъпна за тях музика, което незабелязано оказва своето положително и отрицателно въздействие и влияе върху формирането на тяхната личност. Това налага слушането на музика в ПГ5 в детската градина да има ясна целенасоченост и системно да се работи за формирането на умения за ориентиране в музикално-художественото съдържание; за изграждането на навици за култура на слушането; за създаване на интерес и желание за контактуване с хубавата детска музика. Като литературна основа на играта драматизация при дейността възприемане на музика при ПГ5 (5 – 6-годишни) служат различни жанрове: приказки, разкази, стихотворения. Проведеното наблюдение разкрива, че театрализирането именно на приказки е особено сполучлив вариант на играта-драматизация, насочва и активизира музикалното възприятие. Педагогическите подобия на играта-драматизация се използват традиционно в детската градина като форма и метод за възпитание и обучение. Затова съвсем естествено, включените нейни игрови компоненти (образна реч, изразителни движения, съчетани в действие) в заниманията по музика – дейността възприемане на музика, водят до активизиране на музикалното възприятие.

Способността на 5 – 6-годишните деца да съсредоточават вниманието си дава възможност да се пристъпи по-детайлно към предложената за възприемане музика. Формираната у тях музикална любознателност, интерес и потребност се проявяват в желанието има да общуват с любими произведения от народната, класическата и съвременната музика. Децата (5 – 6-годишни) са способни да чувстват общото настроение и да проследяват развитието на художествения образ в достъпни за тях произведения. Децата разбират най-ярките музикално-изразни средства и ползват някои самостоятелни определения.

Методиката за възприемане на музика в ПГ5 (5 – 6-годишни) следва посочените (вж. по-горе) етапи във втора група (4 – 5-годишни), формите на работа в педагогическата ситуация в детската градина. Натрупаните музикални впечатления и придобитите навици за култура на слушането позволяват да се разшири работата за формирането и развитието на музикалния усет на децата.

Чрез многократните прослушвания на музикалните произведения децата постепенно се превръщат в активни слушатели, при което музикалният педагог им помага да осмислят по-добре характера и съдържанието на музиката. Предварително поставените, добре обмислени въпроси подпомагат този интерес. Т.напр., за да обосноват своите преживявания по-точно, е добре да се предложат на децата (5 – 6-годишни) няколко качествени определения за музиката.

Като разкриват настроението на музикалната творба, децата (5 – 6-дишни) постепенно започват да разбират за какво разказва музиката. Произведенията, в които се чуват звуци от природата (птици, ехо и др.) или интонации на човешката реч, са любими на децата (5 – 6-годишни). Те внимателно слушат такива творби, като се стремят да свържат музикалните наблюдения със своите наблюдения от природата.

Децата от ПГ5 (5 – 6-годишни) получават елементарни, достъпни сведения за живота и детското творчество на някои наши и чуждестранни композитори, за народното творчество и обичаи, за особеностите на различните музикални инструменти – народни и класически.

Слушането на музикалното произведение се провежда в няколко последователни педагогически ситуации, като е съпроводено с различни задачи за наблюдение. На всяка педагогическа ситуация се поставят нови задачи, които разширяват детското възприятие не само откъм художествен замисъл на произведението и отделните средства на музикалната изразност, но и откъм проблема на националното и интернационалното в музикалното изкуство, откъм фолклорното и съвременното музикално творчество. Още в тази ранна възраст (5 – 6-годишни) се работи за формиране на правилен естетически мироглед у децата.

За равнището на формирани сензорни умения се съди по отношението на децата към едно или друго музикално произведение и по техните предпочитания да слушат народна, класическа или съвременна музика, вокална или инструментална.

Словесното ръководство на музикалния педагог е от голямо значение при възприемането на музика в ПГ5 (5 – 6-годишни). То може да бъде кратък разказ, беседа, пояснение, поставяне на въпрос/и. използването им зависи от етапа на прослушване на музикалното произведение, от подготовката на децата.

Нагледността е метод, който активизира самия процес на музикалното възприятие. Онагледяването се явява носител на допълнителна информация за музиката. При 5 – 6-годишните деца нагледността се разбира не само като предметни образи, а и като използване на такива словесни картини, които засилват емоционалните преживявания на децата при опознаване на музиката. Музикалноестетическият вкус в предучилищна възраст (5 – 6-годишни) зависи от възпитателните въздействия на възрастните, затова когато се стимулират към емоционално преживяване на музиката, изключително важен въпрос е спрямо какъв вид музикални образци се прави това. Световното музикално наследство разполага с богат фонд от произведения, композирани специално за деца – вокални творби и инструментални миниатюри, достъпни за детското възприятие. Много важно е целенасоченото запознаване с родната музика – народна и професионална (български класици и съвременни композитори). Музикалнослуховият опит при децата от предучилищна възраст (5 – 6-годишни) се надгражда въз основа на мелодии както в хармонически, така и в монодически ладови структури, характерни за българската народна музика.

Нов подход към възприемането на музика в ПГ5 (5 – 6-годишни) е прослушването на две или три музикални произведения, като едното от тях може да бъде от слушаните вече произведения във втора (4 – 5-годишни( или първа група (3 – 4-годишни). Така се възбужда музикалната памет за разпознаване на слушани произведения и възникване на радостни преживявания, изграждане на репертоар от любими музикални произведения. Подходът съдейства за усъвършенстване както на навиците за възприемане на музика, така и за развитието на емоционалната отзивчивост и повишаването на съзнателността на възприемане.

Чрез подходящи музикални примери на децата се поставят задачи във връзка с установяване на различното и сходното в произведенията. В някои случаи наблюдението се насочва не само към различни произведения, но и към едно и също произведение. Непосредственото запознаване и демонстрация на интонационното, метроритмичното и ладово богатство на музикалните произведения става с помощта на съвременни форми в обучението. Такива се използването на секвенсърни програми и специализиран музикален софтуер при запознаването на децата в предучилищна възраст със същностни моменти от проявленията на музикалното изкуство. Те са близки до заобикалящата среда на децата

Музикалният речник на децата се разширява с нови понятия и музикални термини, достъпни за 5 – 6-годишните. Напр., музиката може да бъде весела, радостна, бодра, тържествена, хумористична, тъжна, скръбна, сериозна, силна, тиха и т.н. преповтарят се понятията концерт, балет, детска оперета, музикална пиеса и др.

Чрез активното слушане и изпълнение на музиката се формират и развиват музикалният слух, вниманието, паметта, мисленето.

Особености при дейността възприемане на музика в детска градина в ПГ6 (6 – 7-годишни) като основна дейност в музикалното възпитание

Музикално-възпитателният процес в ПГ5 (5 – 6-годишни) включва активно-действени форми, които реализират образователно-възпитателните задачи в дейността възприемане на музика (Приложение 7). Прилагането на принципа на спираловидност осигурява степенуване на задачите, последователност при разширяване на техния обем и подготвя децата за възприемане на по-сложни задачи, свързани с подготовката им за училище. Децата от ПГ6 (6 – 7-годишни) придобиват разбиране как се използва музиката за оказване на влияние върху емоциите. Ритъмът е първият елемент на музикалното възприятие, който е преобладаващ в музикалните представи на децата в предучилищна възраст (6 – 7-годишви).

В няколко последователни педагогически ситуации децата (6 – 7-годишни осъществяват слушане на различни стилове музика и запознаване с тяхната функция и исторически контекст. Наблюдението разкрива, че готовността за слушане на музика музикалният педагог създава, като поставя децата в различни познавателни ситуации, провокиращи съревнователни, социални и други мотиви. Такива са например, „да направя нещо добро за някого“ (социален мотив): „Да чуем една пиеса заедно с … (приказен персонален персонаж, представен с куклен етюд), за да го развеселим (персонажът сяда и слуша заедно с децата много внимателно). При наблюдението се осъществи и ситуация при 6 – 7-годишните деца, стимулираща осъзнаването на значимостта от усвояването на съответното умение – умението да се изслушва внимателно творбата от началото до края, като например, тези, които слушат внимателно пиесата „Дъждовен ден“ от К. Славички, ще чуят как дъждовните капки чукат по прозореца. След като музикалният педагог създава готовност, атмосфера на очакване, децата (6 – 7-годишни) слушат с ангажирано внимание. Творбата се прослушва цялостно и децата формират обща представа за нея, като определят емоционалното й съдържание. Музикалният педагог стимулира децата за намиране на най-точните определения за настроението на музиката (весела, тъжна, тържествена, игрива, танцувална, маршова, шеговита)

Децата от ПГ6 (6 – 7-годишни) са в процес на учене за инструментите, композиторите и изпълнителите, свързани с различните музикални стилове и традиции. Умеят да идентифицират различни инструменти чрез слушане на музикални откъси. Разпознават размера шест-осми.

При дейността възприемане на музика в детската градина децата от ПГ6 (6 – 7-годишни) се запознават с достъпни за тях художествени образци от съвременна, класическа и народна музика. Те слушат предимно вокални произведения, чийто словесен текст улеснява възприемането на музиката. Това са песните, които предстои да се разучават и изпълняват от децата. Те са изградени с по-пестеливи музикално-изразни средства – мелодия в ограничен диапазон, леки интонационни ходове, облекчена фактура и т.н. предвидени са и песни само за слушане, които не се изпълняват от децата, тъй като надвишават певческите им възможности, но откриват пред тях още един път за обогатяване на музикалния им опит.

Децата от ПГ6 (6 – 7-годишни) се приучават да слушат инструментални произведения. Като своеобразен преход към изграждане на умения за възприемане на инструментална музика служат познати песни, слушани или изпълнявани вече от децата, които те трябва да разпознават само по инструменталното им звучене, без помощта на текста. Използват се песни с по-разширено инструментално въведение, с илюстративен, изобразителен характер, което да подсказва на децата съдържанието и музикално-художествения образ на песента.

Значително място в репертоара за слушане при ПГ6 (6 – 7-годишни) в детската градина заемат музикалните произведения с определен жанров, най-вече танцувален характер – марш, валс, хоро, ръченица, при които свързването на музиката с двигателните усещания или действия я доближава до възможностите за възприемане от децата (6 – 7-годишни). Ценен източник за музикални впечатления е родният фолклор. В репертоара за слушане на музика влизат много народни песни, припявания, хора и хороводни, ръченици и пр., настроения и предизвикват у тях положителни емоции още от ранна възраст. Многостранното развитие на мелодическия слух при децата в предучилищна възраст (6 – 7-годишни) го прави активен към различни интонационни стилове. Това способства за формирането на художествения вкус, като открива по-широк музикален кръгозор, вследствие на което се проявява сравнение и избор.

Програмната музика при дейността възприемане на музика създава възможности за по-богати асоциотивни връзки, които улесняват възприемането на пиесите (напри, написаният по приказки клавирен цикал „Андерсенови приказки“, включващ пиесите „Принцесата и граховото зърно“, „Храбрият оловен войник“, „Трите прасенца“ от С. Борткиевич; „Червената шапчица и Сивия вълк“, „Кого срещнала житената питка“ от Г. Левкодимов). Предварителното запознаване с програмата, отразена в заглавието, насочва музикалното възприятие. Това се постига, кат опреди слушането музикалният педагог припомня на децата съответната приказка.

С оглед обогатяване на музикално-слуховият опит, необходимо е репертоарът за слушане да включва още и достъпни жанрови пиеси – маршове, различни танцувални пиеси – валсове, полкове, мазурки, тарантели, както и български фолклорни произведения – хора и ръченици. Подходящи за слушане при децата от предучилищна група (разбирай 3 – 7-годишни) са също така откъси от музикално-сценични творби – балети и мюзикъли, чийто подбор трябва да е съобразен преди всичко с изискването за достъпност на информацията (съобразно възрастовите особености на 3 – 7-годишните деца). Проведеното педагогическо наблюдение констатира, че в етапа на неколкократно прослушване с различни задачи за анализ децата (6 – 7-годишни) откриват и жанровите характеристики на произведенията. Дали мелодията звучи танцувално, маршово, хороводно или пък „като песен“, децата (6 – 7-годишни) най-лесно откриват посредством разнообразни похвати за сравнение.

В ПГ6 (6 – 7-годишни) на основата на разнообразен музикален материал, чието съдържание, чувства и настроения постепенно са обогатени, разширени са кръгът от жизнени явления, предадени чрез музиката, се стига до обогатяване и усложняване на музикално-изразните средства. В резултат на дейността възприеман на музика у децата (6 – 7-годишни) се развива музикалният слух и музикалната памет, натрупва се запас от музикално-слухови представи, разнообразни впечатления и знания за музиката, изграждат се слушателски умения, които прерастват в художествен вкус и оценъчен критерий.

Словесното ръководство на музикалния педагог подпомага обсъждането на музика чрез използване на адекватен музикален речник. Малкото дете (6 – 7-годишно) със своята подчертана емоционалност и подвижност е изключително податливо на въздействието на музикалното изкуство. Със своя синкретизъм музиката го радва и активизира,обогатява неговите наблюдения и представи,формира естетическото,волевото и нравственото му отношение,развива умствените му способности за опознаване и усвояване на света и явленията. въздействието на музиката върху чувствата на децата е неповторимо. Впечатленията от ярките музикални произведения се запечатват за дълго д детското съзнание и извикват у детето положителен отклик на всичко хубаво. Близка и любима, музиката при дейността възприемане заема голямо място в живота на децата (6 – 7-годишни) и е едно от най-емоционалните и силни средства за възпитателно въздействие върху тях.Най-много тя допринася за естетическото развитие. Слушайки различни музикални произведения,децата се научават да възприемат и разбират музиката като изкуство, да чувстват прекрасното в мелодията, ритъма на песента.Те натрупват различни музикални впечатления, като по този начин се разширява и обогатява тяхната музикална култура, развиват се естетическите им чувства. При анализа на песните и музикалните игри у децата постепенно се изграждат елементи на здрав музикален вкус, на усет към хубавата музика.

Наблюдението констатира, че музикалнохудожественият език на 6 – 7-годишните деца е в пряка зависимост от диференцираното възприемане на музикалната тъкан. Чрез извършването на разнообразни, но достъпни аналитични действия от децата (6 – 7-годишни) при слушане на музика се реализира преходът от нагледно-образно към словесно-логическо мислене. Например, при определяне щриха стакато в пиесата „Марш“ от П. Хаджиев децата (6 – 7-годишни) стигат до извода, че тоновете звучат „отсечено“ (а не плавно, както в приспивна песен), защото войниците маршируват бодро, тържествено, а движенията им са отривисти, стегнати, т.е. така трябва да звучи и музиката, която композиторът е написал за войниците.

Изводи:

Дейността възприемане на музика в детската градина пренася акцента на музикално-педагогическата дейност върху развитие на детето чрез включване в съвместна музикална дейност с педагога, където то възприема, осъзнава, преживява, оценява музикалното изкуство.

Музикалният педагог е добре запознат както с физическото, така и с психическото състояние на децата.

В резултат на дейността възприемане на музика у децата (3 – 7-годишни) се развива музикален слух и музикална памет.

Натрупва се запас от музикално слухови представи, разнообразни впечатления и знания за музиката.

Възпитава се интерес и емоционално отношение към музиката с акцент българската народна музика.

В процеса на възприемане на музика от деца в предучилищна възраст (3 – 7-годишни) се използват съчетания от традиционни и иновативни методи.

Методиката, по която се работи, има поетапна структура, като на всеки един от етапите се цели да се предизвика силна емоционална реакция.

Основната трудност при дейността възприемане на музика в детската градина е свързана с груповия й характер.

Перспективи

Дейността възприемане на музика в детската градина е с перспектива относно допълване и обогатяване на педагогическия процес. В рамките на дейността възприемане на музика се включват и дейностите музикални игри, изпълнение на музикално-ритмични движения. Използват се съчетания от традиционни и иновативни методи, творчески и игрови подходи, активни и интерактивни методи на обучение, като същевременно се придобиват знания и умения за музиката и нейното изпълнение. При разработване на песни вниманието се насочва не само върху техническото усъвършенстване, но и върху елементи от интерпретацията.Да се обръща срециално внимание на игрите и игровия подход при работата.

За преодоляването на проблема, свързан с груповия характер при дейността възприемане на музика в детската градина, способстват старателно планиране и обмисляне на стратегия за развитието на децата, както и на разработването на подходящ репертоар. В тази посока в перспектива е обстоятелствен анализ на задължителния песенен репертоар, включен в програмата. Отчита се фактът, че песни, включени пир изучаването в детска градина, са включени и в задължителното учебно съдържание за средното училище (V – VІІІ клас).

В перспектива е обстоятелствен анализ на работата със симбеци на песните и с авторски аранжименти. Необходимо е да се сподели натрупан опит. Като препоръки е поставянето на ясни и постижими цели във връзка с дейността възприемане на музика в детската градина. Творческата обработка на музикалната информация не може да се завърши на етап „логично мислене“. Перспективите на музикалната култура и на обществото са свързани с активизиране на творческите възможности на всяка отделна личност.

Променят се и елементите на съвременния педагогически апарат: подходите и средствата в него се обогатяват, доразвиват, откриват и преоткриват. Осъществените междупредметни връзки помагат за разширяване на музикалния опит, за по-дълбоко осъзнаване особеностите на музикалния език и езика на изкуството, за създаване на директна връзка на обучението с реалния живот и многостранно опознаване на закономерностите на света. В перспектива е емоцинално-мотивираща стратегия за музикално обучение. Тук особено важна е ролята на музикалния ръководител. За повишаване ефективността на обучението по музика и създаване на интерес у децата да се прилагат методите на музикалното възпитание в различни съчетания и в зависимост от задачите, характера и съдържанието на преподавания материал, с цел активизиране на вниманието и мисленето, а също изграждане на любов към фолклорното музикално изкуство; на любов към българския национален музикален език.

Ролята на музикалния ръководител е пряко свързана с ролята на музикалното образование в развитието на индивидуалността на децата в предучилищна възраст (3 – 7-годишни). Психологичното ниво на музикалното възприемане може да бъде отнесено към социалния аспект на човека, т.е. към личността. Адекватното възприятие на музиката - това е винаги рефлексия, творчески процес, процес на потапяне, задълбочаване, разтваряне, овладяване на себе си, на другия човек, на предмета, до пълното му сливане с него. Подемът по духовната вертикала е възможен благодарение на потапянето в себе си. Адекватното възприятие е невъзможно да се постигне чрез обучение. Човек може да се научи да слуша музика като развива музикалното възприятие чрез актовете на реалното възприемане. За да може реалното възприемане да се нарече адекватно, слушателят трябва да владее музикалния език. Тук ключова е ролята на музикалния педагог. Обстоен анализ на професионалната подготовка на учителя по музика, неговата култура, възпитание, морал и мироглед, свързани пряко с дейността възприемане на музика в детската градина е в перспектива.

Изводи от Трета глава

Дейността възприемане на музика в детската градина пренася акцента на музикално-педагогическата дейност върху развитие на детето чрез включване в съвместна музикална дейност с педагога, където то възприема, осъзнава, преживява, оценява музикалното изкуство.

При слушането на музика се формира и развива музикалният слух, влияе се на чувствата, вниманието и паметта. Музикалните произведения, които децата слушат, трябва да бъдат художествено издържани, мелодични и със съдържание, близко до техния душевен мир.

Прилагането в практиката на новите технологии, а именно използването на мултимедията, и каненето на музикални изпълнители в ситуацията по музика, определено спомагат за по-доброто възприемане и съпреживяване на произведението от децата.

Музикалнослуховите способности са свързани с представите за височина на тона и задържането им в съзнанието. Усетът за височина на тона у децата се осезава много добре при слушане на музикални произведения в изпълнение на живо. В тези ситуации децата успешно определят ниското и високото звучене, посоката на мелодичното движение, интервалните съотношения.

Основните принципи на музикалната дейност са свързани с психологически механизми за общуване с музиката. Те са обвързани с учебния процес като цяло и в отделните му форми. С други думи, музикалната дейност е музикалнообразна. Разбира се до известна степен това е за сметка на рационално-познавателния компонент.

Дейността възприемане на музика в детската градина е с перспектива относно допълване и обогатяване на педагогическия процес. В перспектива е старателно планиране и обмисляне на стратегия за развитието на децата; обстоятелствен анализ на задължителния песенен репертоар, както и на разработването на подходящ репертоар; обстоятелствен анализ на авторски аранжименти; емоцинално-мотивираща стратегия за музикално обучение с акцент ролята на музикалния ръководител.

Общи изводи

• Музиката е достъпна за децата по всяко време и на всяко място. От най-ранна възраст те чуват музика в своите домове и в своята среда. В процеса на порастването слушат музика в много различни контексти. Слушането на музика играе важна роля в предучилищното обучение на децата и до времето, когато постъпват в началното училище, те вече имат голямо разнообразие от музикални преживявания, на които са се наслаждавали.

• Дейността възприемане на музика в детската градина притежава изключително голям потенциал за цялостното развитие на детето. Дава шанс на детето да постига духовно е действено съприкосновение с музиката, като по този начин да развива своята емоционална експресивност и креативност (приложими и в други ситуации).

• Дейността възприемане на музика в детската градина учи детето да прониква в своя вътрешен свят, да сътрудничи с другите, да уважава техните чувства и да ги синхронизира със своите. Методика на работата при възприемането на музика в детската градина позволява да се открие на децата многоликия свят на музиката, да се научат да разбират нейния език, от ранна възраст да се формира и развива тяхната слушателска музикална култура, художествен вкус и потребност о нея.

• Едновременното въздействие на информационно-комуникативните технологии и изпълнението на живо върху слуховите и зрителните възприятия допринася за изграждането на по-пълна представа за музикалната творба у децата и оставането й по-трайно в съзнанието. Освен това тези средства съдействат и за развиването на музикалните способности, тъй като при възпроизвеждането на произведението децата се опитват да подражават наблюдаваното изпълнение.

• Слушането на музика способства за развитието на детското пеене и ритмичния усет. Като се научат да слушат внимателно и да правят разграничения, докато слушат, децата развиват своите когнитивни и лингвистични умения; чувството за ритъм, обогатява се тяхното личностно развитие и им се откриват възможности за занимания в свободното време, на които те могат да се наслаждават през целия си живот.

• Все още детската градина е в дълг към детето спрямо дейността възприемане на музика. Обучението по музика не предоставя в нужната степен така необходимите условия за възприемане на музика и не стимулира пълноценните емоционални преживявания. В учебните помагала опитите за това са твърде фрагментарни и подлежат на преосмисляне и обогатяване.

• Дейността възприемане на музика в детска градина има особено голям принос за постигане на общата цел, насочена към развиване на самооценката, себеизразяването и личностното обогатяване на 3 – 7-годишните деца. Като предимно групова дейност възприемането на музика в детска градина играе специална роля и в развитието на социалните умения. Изкуството има универсален характер и в голяма степен отговаря за хармоничното развитие на човека. Волевите, емоционални и интелектуални компоненти са гарант за формиране на духовния свят на човека. Възможно е и съзнателно и целенасочено възпитание чрез изкуството. Музиката въздейства за формиране на научна мисъл, логично мислене, интелектуално израстване.

• Системата на музикалното обучение е отворена. Това дава възможност на преподавателите да избират методиката, да подбират музикалния репертоар, да създават и допълват нови моменти в системата. Определена роля имат и създадените вече музикалнопедагогически традиции.

• Възприемането (слушането) на музика създава благоприятни условия за обогатяване словесния фонд на децата, за характеризиране на музикалните произведения и за изказване на собствени преживявания и впечатления, възникнали въз основа на тях, както и за допир с другите изкуства, което е чудесна школа за цялостното естетическо възпитание в детската градина.

Заключение

Достатъчно научни доказателства сочат, че периодът в детската градина е предопределящ за детето както по отношение на неговото пълноценно развитие и реализиране на високи постижения, вкл. и образователни, и на личния му потенциал, така и за благоприятните перспективи в прогреса на обществото. Емоционалната отзивчивост на децата се култивира и обогатява със стойностната музика. Тя насища чувствата им с нови елементи, обогатява тяхното сетивно и духовно пространство. Събужда висши естетически възприятия, представи и преживявания. Детето никога не може да премине прага на съзерцаването до творчеството, ако не слуша музика, която му дава възможност да се докосне до ярки музикални образи и настроения и да ги възприема с цялата сила на собствените си емоции. Затова преживяването (а не само познанието), със своята индивидуална изразност и окраска, е в основата на пълноценното възприемане и творческо развитие. Възприемането (слушането) на музика има своя логика на организиране и осъществяване. Съчетаването е с изпълнителската дейност се явява като гаранция за възпитаване на пълноценни чувства и преживявания, които са тласък в общуването с музиката като цяло. Възпитаването на музикални навици е едновременно и възпитаване на човешки чувства и емоции.

Проведеното емпирично изследване потвърди Хипотеза 0: Чрез дейността възприемане на музика в детската градина децата (3 – 7-годишни) придобиват знания – имат конкретни представи, свързани с възприемане на музика: - мъжки, женски и детски глас; - мъжки, женски и детски хор; - инструментална и вокална музика; - познатите музикални инструменти. Потвърди се и Хипотеза 1: Чрез дейността възприемане на музика в детската градина децата (3 – 7-годишни) придобиват умение да слушат и да оценяват все по-широкообхватен репертоар от музикални стилове от тяхната собствена култура. Изследването потвърди и Хипотеза 2: Чрез дейността възприемане на музика в детската градина децата (3 – 7-годишни) придобиват отношение, като реагират емоционално при слушане на музика, в състояние са все по-добре да разграничават музиката, да се вълнуват от нея, влагайки все по-голяма прецизност и проявявайки предпочитания към музикални произведения.

Музиката несъмнено заема изключително важно място в живота на детето в периода на предучилищна възраст и е едно от най-силните и емоционалните и средства за възпитателно въздействие върху тях. В най-голяма степен тя допринася за естетическото развитие на децата. Слушайки различни музикални произведения, децата се приучават да възприемат и разбират музиката като изкуство, да чувстват прекрасното в мелодията, ритъма на песента. Дейността възприемане на музика при 3 – 7-годишните деца е в съответствие с музикалното възпитание в детската градина, което има свой национален облик и е подчинено на всички онези традиции,създадени в многовековната история на българската музикална култура.

Анализите от проведеното емпирично изследване биха могли да послужат за предстоящи задълбочени изследвания по темата. Поставената с настоящата Дипломна работа цел да се изведат особености при дейността възприемане на музика в детската градина е постигната. Музикалното изкуство има синтетичен характер, който се проявява в различните музикални дейности: възприемане (слушане), възпроизвеждане (пеене, свирене) инструменталното творчество, вокалните импровизации. Между тях съществува дълбока съдържателна обвързаност. Съчетани с други дейности като наблюдения в природата, рисуване, пресъздаване на литературен текст или конкретен сюжет, децата постигат нови равнища на развитие. Разработеният концептуален модел, включващ самостоятелно обособеното в образователно направление „Музика“ ядро „Възприемане на музика“, разкрива възможности за преосмисляне на професионалния и практическия музикално-педагогически опит при работата в детската градина, създава предпоставки, за да се срещнат възгледи, убеждения, оценки, постижения, да се провери компетентността на педагозите и отговорността на родителите. Концептуалният модел отправя сериозни предизвикателства пред музикално-педагогическата общност.

Настоящето изследване доказва тезата, че дейността възприемане на музика в детска градина провокира интерес у децата (3 – 7-годишни), като се постига равновесие между емоционалното и интелектуално начало в развитието им, водещо към усъвършенстване на тяхната личност. Работата по дейността възприемане на музика в детска градина е конкретизирана върху основата на целесъобразни съотношения между видовете и жанровете музика, на изграждането на ценностни критерии към интонационната среда, използваща всички взаимодействащи с предучилищните детски заведения контролирани и неконтролирани възпитателни фактори. На музикалния педагог се предоставят възможности за гъвкаво, творческо и самостоятелно планиране и организиране на музикално-педагогическите ситуации. Изискване е в детската градина да участват високо подготвени музикални педагози. Педагогическата компетентност на учителите по музика следва да включва не само познаване на системата от съвременни музикално-педагогически технологии, но и владеене на специални музикално-изпълнителски умения при реализиране на дейността възприемане на музика. Децата са съвършен продукт на природата и обществото. В частност специалистите са длъжни да предоставят възможности за съприкосновение с това съвършенство. Музиката е неповторим инструмент за въздействие върху съкровените струни на човешката душевност. Този контакт трябва особено добре да бъде прецизиран, добронамерено представен и толерантно да ес изисква възпроизвеждането му. В това е заложена философията на преподаване на музиката през ХХІ век.

Ползването на учебни помагала при дейността възприемане на музика в детска градина отразява универсални изисквания за работа в детската градина – преобладаваща двигателна експресивност, атрактивно начало, активни форми за музикално възпитание, разкриване на взаимодействията на музиката с другите учебни дейности, като всичко е призвано да стимулира детския интерес. В основата им е поставена съдържателната същност на музикалното произведение.

Българската музикална педагогика има своите достойнства с обогатяването, търсенето на ново учебно съдържание и превъзмогване на самоцелния дидактивизъм и техницизъм. Има тенденция, опирайки се на прогресивното методическо наследство, да се разшири спектърът на музикалните дейности. Системата на обучение да стане по-стройна, по-ефективна.

Музиката спомага за развитието на личността. Спомага за неговото духовно израстване и е предпоставка за постигане на по-висок обществен статус. В същото време, заниманията с музика влияят на емоционалността и предразполагат към развиване на музикалността и обогатяване на интелектуалния компонент.

Учащите са обект и субект на музикалното им обучение. Те следват индивидуален път, който се определя от заложбите, предпочитанията, интересите и насочеността от учителя, семейството. В тази посока музиката – фолклор и авторска, е солидна база за културологичност и принадлежност. Музиката е фактор за пълноценното детско развитие и дейността възприемане на музика в детската градина способства благоприятно за това. Целенасочените музикални занимания спомагат за самостоятелна ориентация, за общуване с други култури. Децата (3 – 7-годишни) в детската градина като субект на музикалното развитие са естествени наследници и съществени фактори в непрекъснатия процес на развитието на музикалната култура. Музикалната интелигентност е способност, която е една от седемте „човешки интелекта“, които могат да бъдат развити у всеки човек.

Използвани източници

Аванесова, В., Л. Венгер, Н. Ветлугина. Детето в предучилищна възраст. София, изд. „Народна просвета“, 1979.

Ангелов, Б. 125 години предучилищно образование – състояние, тенденции, предизвикателства и промени. – сб. „Приемственост и перспективи в развитието на педагогическата теория и практика. 125 години предучилищно възпитание в България“, София, Веда Словена – ЖГ, 2007, с. 21 – 31.

Аристотел. За душата. София, Наука и изкуство, 1979.

Арънсън, Е. Човекът – „социално животно“. София, изд. „Дамян Яков“, 2009.

Атанасова, А. Музикалното възпитание в детската градина. Благоевград: ЕЦНПКФКС – издателско-печатна база, 1988.

Атанасова, А. Педагогика, 1998, № 4.

Блохинцев Д. И. Пространство и время в микромире. М., 1984.

Болнов, О.-Ф. Какво означава да се разбере един писател по-добре, отколкото той сам е разбирал себе си. – сп. Прочее, 1990, кн. 1. Ветлугина, Н. Музыка в детском саду. М., 1987.

Бурдева, Т. Методика на музикалното възпитание в предучилищна възраст. Пловдив, изд. Екзакт 93, 2012, ISBN 978-954-92276-4-2.

Бурдева, Т. Слушане на музика от деца. І и ІІ част. Пловдив, 2000.

Ветлугина, Н. А. Музыкальное развитие ребенка. Москва, 1986.

Гайтанджиев, Г. Масовото музикално възпитание. Принципи, идеи, проблеми. С., 1980, с. 138.

Гологанов, Ж. Възприемане на инструментална музика от деца в предучилищна възраст. София, Анго бой, 1999, 954-737-035-9.

Горанов, А. Музиката и детето в предучилищна възраст. София, Гитава, 2005.

Горанова-Дудекова, М. Образователно направление Музика. София, Даниела Убенова, 2003, 954-791-072-8.

Гюров, Д. 125 ПУВ в България – педагогически традиции и съвременни иновации.//В: Предучилищно възпитание, 6, 2007.

Гюров, Д. Съвременното ПУО в европейското пространство. //В: Предучилищно възпитание, 1, 2007.

Далкрюз, Емил-Жак. Ритъм, музика и образование. София, 1929.

Енциклопедия България. Т. 4. М-О. София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 1984.

Енциклопедия на българската музикална култура, Институт за музика, БАН,систематичен и азбучен дял. София, 1967.

Илина, Г.А.Генезис сенсорнь׀ способностей. М., Педагогика, 1976.

Ильин, Е. П Эмоции и чувства. Петербург, Питер, 2008.

Кершенштейнер, Г. Школа будущего – школа работы. – Хрестоматия по истории зарубежной педагогики. Хрестоматия. Сост. Н. Мчедлидзе, А. Лебеденко, Е. Гребенщикова. Москва, 1974, с. 350 – 375.

Коджаманова, Р. Дидактически упражнения. Песни за нотите, текст и музика.// В: Предучилищно възпитание, 1972, №1, с. 38 – 41.

Коджаманова, Р., Цв. Антонова. Нови насоки при възприемане на мелодията от децата в ІІІ и ІV група.//В: Предучилищно възпитание, 1972, №1, с. 18 – 31.

Колев, Й. История на педагогиката. ИК „Даниелра Убенова”, София, 2003.

Колева, Гина. Детското музикално творчество – фактор за цялостното развитие на ученика в началното училище. // В: Педагогика, 86, 2014.

Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за Първа група. София, изд. Изкуства, 2006.

Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за Втора група. София, изд. Изкуства, 2006.

Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за ПГ5. София, изд. Изкуства, 2010.

Колева, К. Аз ще бъда ученик. Практическо ръководство за учителя по музика за ПГ6. София, изд. Изкуства, 2012.

Коменски, Я. Велика дидактика. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2008.

Кръстева, С. Очерци по методика на слушане на музика. София, 1987.

Кръчмарска, Р. и др. Учебник по пеене и методика на музикално възпитание в детската градина. София, Народна просвета, 1974.

Кушева, Т. и др. Възприемане на музика и изобразително изкуство в ДГ и общообразователното училище. Ч. 1. Стара Загора, ИПКУ, 1992.

Лосев, А. Ф. Музыка как предмет логики. Москва, 1927.

Люблинска, А. А. Детска психология. София, Наука и изкуство, 1978.

Миланов,Т.Към нови основи на музикалното възпитание. София, Музика, 1979.

Малинина , Н.А. Вокалное воспитание детей. М, 1/1967.

Манолова, В. Основи на музикалната грамотност с методика на обучението по музика и практикум. София, 2004.

Минчев, Иван. 120 бележити композитори. София, Музика, 1976.

Минчева, П. Начално музикално-слухово възпитание. София, Музика, 1987.

Морси, З. ред. Мислители на образованието. Сб. 4 тома, Перспективи, 1993 – 1994.

Николова, Е. Методика на музикалното обучение за предучилищна възраст. София, Ник спринт, 2004.

Николова, Е. и др. Книга за музикалния ръководител в детската градина. Ч. 1. София, Народна просвета, 1984.

Панайотов, П. Система за музикалното обучение. София, 2005.

Пеев, И. Основни въпроси на обучението по пеене. София, 1970.

Песталоци, Й. Х. Избрани педагогически произведения. София, Народна просвета, 1969.

Пирьов, Г. Детето. София, „Веда Словена – ЖГ“, 1998. ISBN954-90745-7-9.

Стоянова, Г. Музикално-професионална компетентност на учителя по музика. Ч. І. София, 2011.

Теплов, Б. М. Психологические вопросы художественного воспитания. // В: Советская педагогика, 6, 1946.

Ценов, А. Музиката и детето в предучилищна възраст. София, Гитава, 2005, 954-91200-7-4.

Моделиране на интерактивна музикално-образователна среда в детската градина. // Сборник от Седма национална конференция по предучилищно образование "Водим бъдещето за ръка". Сливен: Експрес, 2014, с. 95-98.

Нормативни източници

Държавни образователни изисквания. Наредба № 2 от 18.05.2000. // ДВ, бр. 48, 13.06.2000.

Закон за предучилищното и училищното образование. В сила от 01.08.2016 г. Обн. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г. http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2136641509.

Наредба № 4 от 18.09.2000 г. за предучилищното възпитание и подготовка, ДВ, бр. 80 от 03.10.2000 г. в сила от 03.10.2000г. http://econ.bg/.

Интернет източници

Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 – 2015г.). www.mon.bg. (21. 10. 2015г.).

Тасева, Ц. Възприемане на музика в училище – традиции и иновации.// Електронно списание LiterNet, 23.06.2014, № 6 (175). http://liternet.bg/publish29/ceca-taseva/muzika-uchilishte.htm.

THE MONTESSORI METHOD SCIENTIFIC PEDAGOGY AS APPLIED TO CHILD EDUCATION IN "THE CHILDREN'S HOUSES" WITH ADDITIONS AND REVISIONS BY THE AUTHOR BY MARIA MONTESSORI TRANSLATED FROM THE ITALIAN BY ANNE E. GEORGE WITH AN INTRODUCTION BY PROFESSOR HENRY W. STOKES COMPANY MCMXII. http://digital.library.upenn.edu/women/montessori/method/method.html.

ЦДГ „Еделвайс“. cdgedelvais-plovdiv.com.

Приложение Приложение 1

Тестови задачи от учебното съдържание свързани с емпиричното изследване.

Първа група (3 – 4 ) годишни.

• Запознаване с песни и привличане вниманието на децата към съдържанието им.

• Включване на децата в изпълнение на песни.

• Изграждане на елементарни представи у децата за „приспивна песен”.

• Формиране на елементарни навици на слушателска култура чрез изслушване на определени песни.

• Постигане на по-пълно вживяване в съдържанието и действено участие на децата при слушане на „приспивна песен”.

• Включване в солово и колективно изпълнение на заучени песни.

• Включване на подражателни движения,свързани със съдържанието на песни,изобразяващи домашни любимци.Песните: „Кученце”, „Зайче”, „Козле”, „Врабче”, „Крушки за Мечо”.

• Изграждане на елементарни представи у децата за „маршова”музика при запознаването им с инструменталната пиеса „Марш” от Друшкевич.

• Развиване способността у децата да откликват емоционално на ритъма на музикалната пиеса „Марш”,като отразяват метрума и по усет,чрез пляскане с ръце.

• Запознаване на децата с музикалната пиеса „Баба Меца на разходка” и разкриване на музикално-художествения образ.

• Солово и групово изпълнение на песни по желание на децата.

• Разпознаване от децата на музикалната пиеса „Баба Меца на разходка”; да назоват заглавието и.

Втора група (5 – 6 ) годишни.

• Запознаване с песента „Есен” от Хр.Недялков;Насочване вниманието на децата към съдържанието и характера и.

• Включване на децата към по-активно участие при запознаване със съдържанието на нова песен.

• Изграждане на умения у децата да определят характера на музиката,в съответствие с текста при възприемане на песента „Есен” от Вл.Стоянов.

• Изграждане на представи за пиано и акордеон;слухово и визуално разпознаване.

• Запознаване с муз.инструмент цигулка-външен вид и звучност при възприемане на подходяща инструментална пиеса.

• Затвърдяване представата за изучаваните муз.инструменти пиано,акордеон и цигулка-външен вид и начин на звукоизвличане;музикално-дидактична игра „Познай инструмента”.

• Развиване уменията на децата за определяне характера на музиката, в съответствие с текста на песента.

• Изграждане на умения у децата за съчиняване на мелодия,като изпяват собственото и на другарчето си име.

• Изграждане на умения у децата да отгатват позната песен по изсвирена фраза от нея.

• Създаване на интерес и желание у децата за изпълняване на Български народни песни.

• Насочване вниманието към връзката между музикално-художествения образ и веселия характер на музиката при слушане на музикалната пиеса „Магаренцето с двуколката” от П.Хаджиев.

• Изграждане на умения у децата да измислят подходящи движения,съпътстващи характера на музиката;танц „Покана”.

• Запознаване с „Право хоро”.

• Затвърдяване умението у децата да определят високо и ниско звучене словестно и чрез движение на ръката.

• Затвърдяване слушани музикални произведения и определяне на жанра(марш,приспивна песен и право хоро);музикално дидактична игра „Музикална томбола”.

• Завърдяване представата за изучаваните музикални инструменти-външен вид и начин на звукоизвличане.

• „Песен на изворчето” от Ал.Райчев;запознаване със съдържанието и определяне на характера и.

• Затвърдяване умението у децата да разпознават познати музикални произведения.

ПГ5 (5 – 6) годишни

• Изграждане на представи за двувременен метрум-марш.

• Изграждане на умения за по-устойчив интерес и по-голямо слухово внимание при възприемане на мелодията и художественото съдържание на песента „Лятото се свърши”

• Слухово и визуално разпознаване на пиано и акордеон.Обогатяване представите на децата за тях.

• Запознаване с музикалния инструмент цигулка-външен вид,звучност; разпознаване на тембъра.

• Осъзнаване на характерните особености,свързани с метрума и характера на музиката.

• Създаване на интерес,емоционално отношение и желание за изпълняване на български народни песни.

• Разучаване на песни за участие в предстоящите празници.

• Затвърдяване изучавание музикални инструменти-външен вид и начин на звукоизвличане.Музикално-дидактична игра „Познай инструмента”.

• Затвърдяване на слушаните досега музикални произведения и определяне на жанра (валс,марш,приспивна песен и хоро).

• Развиване на интереса и емоционалното отношение на децата към песенния фолклор.

• Запознаване с гайда,тъпан и кавал; разпознаване по външен вид и звучене („Познай инструмента”)

• Активизиране на детското музикално въображение.

• Създаване нагласа у децата за артистично изпълнение на песните и танците към драматизацията.

• Запознаване на децата с пайдушко хоро.

• Запознаване с музиката към музикалната пиеса „Свирещ часовник” от П.Хаджиев и разкриване на музикално-художествения образ;назоваване на заглавието и името на композитора.

• Развиване на умения за визуално и темброво разпознаване на гайда,тъпан и кавал в непознати народни мелодии.

• Затвърдяване на представите на децата за различни по жанр и характер музикални произведения: (марш,валс,приспивна песен и пайдушко хоро).

• Усъвършенстване на способността на децата да реагират правилно при смяна на метрума на изсвирени непознати мелодии (музикално-дидактична игра „Папагал”).

ПГ6 (6 – 7 ) годишни.

• Овладяване на умения за самостоятелен анализ на песента „Защо ли?” от Т.Георгиев.

• Запознаване с текста и мелодията на есента „Гостенка” от Ал.Савелиев;насочване вниманието на децата към съдържанието и характера и.

• Затвърдяване представите за двувременен метрум.

• Запознаване с инструменталната пиеса „Музикален момент” от Ф.Шуберт за съпровод с детски музикални инструменти.

• Изграждане на умения за отмерване метричната структура на заучени песни (музикално-дидактична игра „Папагал”).

• Затвърдяване на знанията за народни ударни музикални инструменти: тъпан,дайре,барабан,хлопатари и тяхното предназначение при съпровод на мелодии от българския фолклор(музикално-дидактична игра „Позанай инструмента”.

• Запознаване с народния танц „Ръченица” и характерните особености,свързани с метрума.

• Изпълнение на заучени народни хора.

• Заучаване на песни свързани с постъпването на децата в първи клас:(„Карнавал на числата”, „Първокласник”, „Златни букви”).

Приложение 2

ПРАВИЛНИК ЗА ДЕЙНОСТТА НА ЦДГ “ЕДЕЛВАЙС”

РАЙОН “ТРАКИЯ” – ПЛОВДИВ

 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 

Чл.1 С този правилник се уреждат основни въпроси от дейността на ДГ, организация и управление, права и задължения на родителите, в което интересите на децата са от първостепенно значение. 

Чл. 2 ЦДГ “Еделвайс” е общинска детска градина за деца от 3 до 7 годишна възраст или до постъпването им в първи клас,/но не по-късно от 14. 09./

Чл.3 Финансира се от общинския бюджет и има делигирани права за разпределението на бюджета.

Сградата и прилежащата земя са публична общинска собственост.

Има собствен печат, номер, шифър по БУЛСТАТ и е с адрес:

ЖР “Тракия”, ул.”Теофан Райнов” № 4. 

Чл.4 Детското заведение има право да решава основни въпроси за възпитателната работа в съответствие със законодателството и съответните нормативни документи и специфични условия, при които работи. 

Чл.5 ЦДГ “Еделвайс” е с осем целодневни групи. Общият капацитет е 176 деца. Когато броят на децата в отделната група се намали под определения минимум средна месечна посещаемост, групата се разформирова и се слива с останалите. 

Чл.6 Детската градина осигурява необходимите условия за физическо, духовно, нравствено и социално развитие на децата, гарантира техните права, свобода и сигурност, достойнство и уважение, възпитава ги в дух на мир и толерантност, приобщава ги към българските традиции и културни ценности. 

Чл.7 Детското заведение носи отговорност за:

       ал./1/ Изпълнение на държавните образователни изисквания – ДОИ, засягащи дейността му.

       ал./2/ Създаване на условия за опазване на живота и укрепване на здравето на децата по време на обучението и възпитанието им, както и на територията му.

       ал./3/ Законосъобразно изразходване на бюджетните средства и МТБ.

       ал./4/ Извършване на дейности и прояви, които противоречат на законите в страната, ограничават свободата и правата на личността или нарушават ВОП. 

Чл.8 Възпитанието и обучението на децата се организира и провежда в съответствие с ДОИ за предучилищно възпитание и подготовка и осигурява готовност на децата за училище. 

Обучението и възпитанието на децата в ДГ се извършва на книжовен български език. 

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА В Д Г

РАЗДЕЛ I ПРИЕМ НА ДЕЦАТА В ДГ И ОТПИСВАНЕТО ИМ

Чл. 9 Децата се приемат в детската градина чрез централизирано класиране / Решение № 294, взето с Протокол № 14 от 02.08.2012г от Общински съвет Пловдив/

/1/ Децата които навършват три години през текущата календарна година, участват в централизираното класиране за първа група.

/2/ Децата във всички възрастови групи се приемат целогодишно, при наличие на свободни места.

/3/ Родителите /настойниците/ подават заявление за участие в централизирано класиране по образецПриложение 1 по един от следните два начина:

• По електронен път – лично със създаден родителски профил

• В детската градина, посочена като първо желание за прием. В този случай данните от заявлението се въвеждат в електронната система от директора на детската градина. Заявленията за прием, подадени в ДГ се входират в ЕДСД дневника на ДГ. 

/4/ Всяко дете има право на една регистрация – само по един от двата начина.

/5/ Родителите /настойниците/ носят отговорност за коректността на подадената информация

/6/ Регистрацията се извършва целогодишно. По- ранната й дата не дава предимство при класирането.

/7/ При промяна на обстоятелствата, посочени в заявлението, родителите могат да актуализират данните в системата.

Чл.10   Родителите на децата, отложени от училищно обучение прилагат протокол от медико – педагогическа /диагностична/ комисия към РИО на МОН /училищното обучение започва на седем години в годината на постъпване в училище/. 

Чл.11 могат да се приемат в група до 4 деца със специфични образователни потребности. 

Чл.12 Приема става в зависимост от получените в системата точки, по критериите определени в нея и по начина за прием и в сроковете, фиксиран от Община П-в, посочени в Приложение № 2

Записването след класиране става в определените от Община Пловдив срокове със следните задължителни документи :

1.Попълнено заявление за записване по образец /Приложение № 3/;

1. Копие от акт за раждане на детето и оригинал за сверяване;

3.лична карта на подаващия заявлението за записване родител/настойник за удостоверяване при поискване;

Класираното дете се записва само при наличие на пълен комплект документи и в определените срокове. При наличие на неверни данни по критерии дали определен брой точки при класирането или невъзможност на родителя да представи необходимите документи за удостоверяването им, получава отказ за записване на детето.

След записване на дадено дете в конкретно ДЗ, отпада възможността същото да участва в последващи класирания, без изрично разрешение на Н-к отд. „Образование” на Община Пловдив.

Записаните за предстоящата учебна година постъпват в ДГ на 15-ти септември – за началото на учебната година с оформени медицински документи, съобразно действащата нормативна уредба на МЗ – ЛАК; имунизационен паспорт; изследвания на детето, мед.бележка, че не е в контакт с ОЗЗ и няма паразити(съобразно изискванията на РЗИ) 

Чл.13 ал./1/ Децата се отписват от ДГ:

1. По желание на родителите;

2. при неплатена такса : 2 месеца;

3. при постъпване на детето в 1-ви клас, но не по-късно от 14.09. на

текущата година;

1. при констатирани от мед.комисия различия в здравословното

им състояние и насоки за специализирано заведение.

1. 5. Записано дете, което не е постъпило в ДГ по неуважителни причини до 14 дни от посочената в Приложение № 3 дата, декларирана от родителя, отпада от списъка на групата и се отразява от директора в системата като отписано. 

РАЗДЕЛ II ТАКСИ

Чл. 14 За отглеждане, възпитание и обучение на децата в ЦДГ “Еделвайс”, родителите или настойниците плащат такса, съгласно Наредбата за администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив. Таксата за ползване на детска градина от 50.00 лв. се формира от:

1.1) 20.00 лв. постоянна част, независеща от посещаемостта на децата;

+ 1.2) 30.00 лв. пропорционална част, в зависимост от посещаемостта 

Чл. 15 Пропорционалната част от таксата по чл. 14 се заплаща с 50 % намаление при следните случаи:

* деца на родители, от които единият или двамата са студенти /докторанти в редовна форма на обучение;

* деца на самотни родители – /дете с баща – неизвестен/;

* две деца, посещаващи едно и също или различни ДЗ на територията на Община Пловдив. 

Чл. 16 Не заплащат такса:

* деца на родители /единият или двамата/ загубили 71 или над 71 % от работоспособността си;

* деца – пълни сираци, деца с неизвестни родители, деца на загинали при производствени аварии и природни бедствия, деца на родители – загинали при изпълнение на служебния си дълг;

 * деца с тежки хронични заболявания, посочени в списък, утвърден от Министъра на здравеопазването;

* трето и следващо дете в многодетни семейства;

* Не се заплаща такса за времето, в което ДГ не работи поради авария, ремонт, карантини и други обективни причини, определени със заповед на Кмета на Община Пловдив.

* не се заплаща такса за месеците юли и август при предварително подадено заявление от страна на родителите. 

Чл. 17 Родителите, които ползват посочените преференции от ПДГ, представят

на ЗАС необходимите документи, удостоверяващи принадлежността им към съответните категории в тридневен срок след приемането им.

Чл. 18 В ЦДГ “Еделвайс” таксата се заплаща от 1-во до 10-то число на месеца /за ползването на ДГ за предходния месец/. Таксите се начисляват и събират от ЗАС и се внасят в общинския бюджет. 

Чл. 19 Заплащането на таксата след 10-то число е съпътствано от събирането на лихва, съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и др. подобни държавни вземания, 1/360 от основния лихвен процент за съответния период + 0.05 %, нака-зателна лихва за всеки просрочен ден.

След 20 – то число на месеца, децата на неплатилите таксата си родители няма да бъдат приемани сутрин до покриване на задължението. 

Чл. 20 Таксите се събират от ЗАС от 8,00 до 16.00 ч. 

Чл. 21 При отсъствие на детето от детското заведение в периода 01 юли до 31 август, месечна такса и такса с характер на абонамент не се заплаща, при условие, че родителите или настойниците предварително писмено чрез заявление са уведомили писмено директора на ДГ. 

Чл. 22 В ДГ се прилагат допълнителни педагогически услуги над ДОИ, които се заплащат от родителите, съгласно сключен договор между утвърдените фирми (функциониращи като самостоятелни юридически лица) и РС на ДГ. 

РАЗДЕЛ III РАБОТНО ВРЕМЕ

Чл. 23 ДГ работи целогодишно от понеделник до петък, от 06.30 до 19.00 ч. 

Чл. 24 ал./1/ Децата се приемат в ДГ сутрин от 07.00 до 8.30 ч. и се вземат следобед от 16.00 до 18.30 ч.

ал./2/ По обективни причини и след предварително уведомяване на учителите от страна на родителите, децата могат да се водят и взимат в различни от гореспоменатите часове. 

РАЗДЕЛ IV ХРАНЕНЕ

Чл. 25 В ЦДГ “Еделвайс” се приготвя храна според изискванията на РЗИ за рационално хранене, съгласно рецептурник на МЗ – калорична, разнообразна и питателна. С оглед удовлетворяване изискванията на стандарта, относно безопасност на храните се въвежда НАССР-система. Изготвеното меню и приготвяната храна отговарят на изискванията на Наредба № 6 и Наредба № 9. 

Чл. 26 Менюто се изготвя от комисия в състав: мед.сестра, снабдител, готвач и се утвърждава от Директора до петък на предходната седмица. 

Чл. 27 Менюто може да се промени от Директора в зависимост от наличните хранителни продукти. Той и мед.сестра осъществяват контрол за качеството на храната. 

Чл. 28 Продуктите се получават по график, договорен с фирмите – доставчици. За приготвянето на храната се изписват ежедневно по менюто въз основа на броя на децата и правоимащите. 

Чл. 29 Отговорност за разпределяне на храната на групите носи готвача, а в групите – пом.възпитателя под контрола на учителя, който носи отговорност за консумираната храна от децата.

При вземане на децата на обед по установения ред, съгласно чл.24 ал./2/, след 13.00 ч. задължително се дават следобедните закуски на децата. 

Чл. 30 От храната се заделят ежедневни проби, които се съхраняват при температура 4о С в продължение на 48 часа и се идикират с определена дата, месец, година. 

РАЗДЕЛ V МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ

Чл. 31 ал./1/ В ЦДГ „Еделвайс” има оборудван здравен кабинет, съгласно приложението на Наредба № 3 от 27. 04. 2000г.Здравното обслужване в ДГ се извършва от мед.сестра, назначена от Кмета на район “Тракия” – Пловдив, чиито задължения са конкретизирани в ДХ, изготвена от работодателя и.

           ал./2/ Контролът върху изпълнението на задълженията и се осъществява от Директора на ДГ и при нарушение се информира писмено Кмета. 

РАЗДЕЛ VI ВЪЗПИТАТЕЛНО –ОБРАЗОВАТЕЛНА РАБОТА /В О Р/

Чл. 32 ал./1/ ВОР в ДГ е дело на педагогическия състав, подпомагани от медицински, помощен и административен персонал. Тя се осъществява на базата на единни ДОИ на МОН и стриктно спазване на Етичния кодекс на работещите с деца, Закона за закрила на детето и Правилника за прилагането му.

ал./2/ Животът на децата в ДГ се организира съобразно възрастовите им особености и индивидуални потребности, като се осигурява необходимото време за игри, занимания, хранене, сън и предпазване от физическа и нервна умора, от субективни и обективни опасности.

ал./3/ Организацията на средата в ДГ създава свободни и достъпни зони за действие /кътове/, подтикващи детето към самостоятелна изява, избор на информация, материали и играчи на игри и занимания. 

Чл. 33 Учителите в съответствие с ДОИ подбират методи, форми, средства, подходи и съдържание като стимулират детската познавателна активност, самостоятелност в избора и свобода на действие. Провокират детското въображение и формират умения у децата да се ориентират в динамично променяща се среда. 

Чл. 34ал./1/ Учителят опазва живота и здравето на децата по време на ВОП и на други дейности, организирани от него или ДГ.

ал./2/ Учителят не може да нарушава правата на детето, да унижава личното му достойнство и да прилага физическо насилие.

ал./3/ При възникване на конфликтна ситуация между родител – учител / и/ или помощен персонал страните по спора са длъжни да уведомят писмено Директора на ДГ в 3-дневен срок.

ал./4/ При наличие на следи от упражнено домашно насилие над дете, персонала на ДГ е длъжен да уведоми своевременно Директора. 

РАЗДЕЛ VII ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ДОКУМЕНТИ

Чл. 35 В ЦДГ “Еделвайс” се води задължителна документация в съответствие с Наредба № 4 / 16. 01. 2003 г. и се съхранява в срокове, упоменати в същата наредба. 

УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕТСКОТО ЗАВЕДЕНИЕ 

РАЗДЕЛ I ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 36 ал./1/ Директорът е орган за управление на ДГ, чийто права и задължения са регламентирани в длъжностната му характеристика и в чл.147 ал.1 т.1-13 от ППЗНП.

           ал./2/ Той организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в ДГ.

Разпорежданията на Директора са задължителни за всички служители.

           ал. /3/ Директорът на ДГ е председател на ПС и осигурява изпълнението на решенията му. 

РАЗДЕЛ II ПЕДАГОГИЧЕСКИ СЪВЕТ И РОДИТЕЛСКИ СЪВЕТ

Чл. 37 ал./1/ ПС на ДГ е специализиран орган за разглеждане и решаване на основните педагогически въпроси, регламентирани в чл. 150 от ППЗНП.

          ал./2/ В състава на ПС се включват всички учители и мед.сестра, обслужваща ДГ(когато ПС касае здравни въпроси).

          ал./3/ За всяко заседание на ПС се води протокол от секретар, назначен със заповед за съответната учебна година.

          ал./4/ Решенията на ПС могат да се отменят от самия съвет с квалифицирано мнозинство или от началника на РИО на МОН. 

Чл. 38 ал./1/ РС е обществен орган за подпомагане дейността на ДГ.

            ал./2/ При регистриране на РС като самостоятелно юридическо лице (училищно настоятелство) устройството и дейността му се регламентират в правилник.

            ал./3/ РС носи отговорност за събиране на таксите от допълнителните дейности, тяхното целесъобразно изразходване и отчитане. Активно съдейства за решаване на важни проблеми в дейността на ДГ. 

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РОДИТЕЛИТЕ 

Чл.39 Родителите на приетите в ДГ деца са първи помощници на учителите за осигуряване на оптимални условия за обучение, развитие и възпитание.

ал./1/ ПРАВА НА РОДИТЕЛИТЕ:

1.  Да посещават групата на своето дете при спазване на определени от ДГ изисквания /предварително договаряне между учители и родители, “ден на родителя”, съвместни празници, развлечения, открити моменти/.

2. Да участват в избора на родителски активи в ДГ и утвърждаване

на техните решения.

1. При възникнали проблемни ситуации, неразрешени между родител – учител/помощен персонал, родителите имат право да запознаят писмено Директора на ДГ . Същите права има и персонала.        

         ал./2/ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РОДИТЕЛИТЕ:

1. Полагат грижи за децата си в съответствие с изискванията на Закона за защита на детето /ЗЗД/ и ППЗЗД, Семейния кодекс, Конвенцията на ООН за защита правата на детето.

2. Спазват Правилника за дейността на ДГ и установения вътрешен ред.

При възникнали проблемни ситуации, неразрешени между родител – учител/помощен персонал, като първа инстанция за разрешаване на спора е Директора на ДГ .

1. Заплащат дължимите такси в посочения в чл.18 срок / от 1-во до 10-то число на месеца/.

2. Предават и вземат децата си лично на и от учителя /или на персонала от ДГ/.

3. Уведомяват за закъснения или отсъствия по реда, определен в този Правилник, водят децата си в ДГ до 8.30, след посочения час се пише отсъствие на детето и при закъснение то се връща от ДГ, ако предварително родителя не е уведомил за закъснението.

4. Изпращат децата си в чист и спретнат вид, осигуряват чанта с чисто бельо.

5. Ежедневно проверяват децата си за паразити и информират учителите за заболяванията им, водещи до сериозни последствия.

6. При отсъствие на дете 10 и повече от 10 календарни дни – представят мед.бележка за паразити. При отсъствие на детето повече от 2(два)месеца се прави ново изследване за хелминти . В ДГ не се приемат деца, провеждащи лечение, до пълното им оздравяване, удостоверено с медицинска бележка. 

Чл. 40 Уважението между родителите и служителите в ДГ трябва да е взаимно, съхраняващо авторитета и достойнството и на двете страни.

Опазване доброто име на ЦДГ “Еделвайс” е задължение както на работещия персонал, така и на родителите, по своя воля избрали тази градина за деца си. 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Този правилник се издава на основание на съществуващите нормативни документи.

Обсъден и приет на ПС с Протокол № 1/17. 09. 2014 г.

Правилникът влиза в сила от 18. 09. 2014 г. и отменя действащия до тази дата правилник.

Актуализирането му се извършва чрез заповед на Директора.

 Директор:……………….

/Ст. Колишева/

СЕДМИЧНА ПРОГРАМА – УЧЕБНА 2014-2015 г.

 

ГРУПА	ПОНЕДЕЛНИК	ВТОРНИК		СРЯДА	ЧЕТВЪРТЪК	ПЕТЪК
I-A	Природен свят Музика Изобразително изкуство	Български език и литература Социален свят		Математика Изобразително изкуство Игрова култура	Математика Конструктивно-технически и битови дейности Физическа култура	Български език и литература Музика Игрова култура
	Физическа култура	Български език и литература		Социален свят	Природен свят
Хорариум: ЗРС – 9 ЗНС – 9			Програмна система: Аз съм в детската градина, изд.”Изкуства“
I- Б	Природен свят Конструктивно-технически и битови дейности Български език и литература	Социален свят Физическа култура Математика		Български език и литература Музика	Математика Изобразително изкуство	Български език и литература Музика Изобразително изкуство
	Игрова култура	Природен свят		Социален свят	Физическа култура	Игрова култура
Хорариум: ЗРС – 9 ЗНС – 9			Програмна система: Аз съм в детската градина, изд.”Изкуства“
II-A	Социален свят Български език и литература Изобразително изкуство	Природен свят Музика Конструктивно-технически и битови дейности		Математика Български език и литература Физическа култура	Математика. Музика Изобразително изкуство	Български език и литература Конструктивно-технически и битови дейности
	Физическа култура	Игрова култура		Социален свят	Природен свят	Игрова култура
Хорариум: ЗРС – 9 ЗНС – 10			Програмна система: Аз съм в детската градина, изд.”Изкуства“
II-Б	Социален свят Музика Български език и литература	Природен свят Изобразително изкуство Физическа култура		Математика Български език и литература Музика	Физическа култура Български език и литература Изобразително изкуство	Математика Изобразително изкуство
	Игрова култура	Социален свят		Природен свят	Конструктивно-технически и битови дейности	Игрова култура
Хорариум: ЗРС – 9 ЗНС – 10			Програмна система: Аз съм в детската градина, изд.”Изкуства“
ПГ-5-A	Социален свят Изобразително изкуство	Музика Природен свят Български език и литература		Математика Физическа култура	Български език и литература Конструктивно-технически и битови дейности	Български език и литература. Музика
	Игрова култура	Социален свят Изобразително изкуство		Природен свят Игрова култура	Математика Физическа култура	Конструктивно-технически и битови дейности
Хорариум: ЗРС – 9 ЗНС – 10			Програмна система: Аз съм в детската градина, изд.”Изкуства“
ПГ-5-Б	Социален свят Физическа култура	Природен свят Български език и литература Музика		Математика Изобразително изкуство	Български език и литература Конструктивно-технически и битови дейности	Музика (ЗНС) Български език и литература
	Игрова култура	Социален свят Физическа култура		Природен свят Игрова култура	Математика Изобразително изкуство	Конструктивно-технически и битови дейности
Хорариум: ЗРС – 9 ЗНС – 10			Програмна система: Аз съм в детската градина, изд.”Изкуства“
ПГ-6-А	Природен свят Български език и литература Музика	Български език и литература Социален свят		Физическа култура Математика Български език и литература	Музика Математика Изобразително изкуство	Физическа култура Конструктивно-технически и битови дейности
	Български език и литература Изобразително изкуство	Природен свят Български език и литература Игрова култура и пресъздаване		Социален свят Конструктивно-технически и битови дейности	Физическа култура Български език и литература	Математика Игрова култура и пресъздаване
Хорариум: ЗРС – 12 ЗНС – 12			Програмна система: Аз ще бъда ученик, изд.”Изкуства“
ПГ-6-Б	Музика Български език и литература Природен свят	Математика Изобразително изкуство Физическа култура		Български език и литература Музика Социален свят	Математика Физическа култура Български език и литература	Български език и литература Конструктивно-технически и битови дейности
	Български език и литература Игрова култура и пресъздаване	Български език и литература Природен свят		Математика Изобразително изкуство	Конструктивно-технически и битови дейности Социален свят	Физическа култура Игрова култура и пресъздаване
Хорариум: ЗРС – 12 ЗНС – 12			Програмна система: Аз ще бъда ученик, изд.”Изкуства“

Приложение 3

Приложение 4

№	МЕСЕЦ	СЕДМИЦА	ВИД ИЗКУСТВО	ПРЕДКОМУНИКАТИВНА ФАЗА	КОМУНИКАТИВНА ФАЗА	СЛЕДКОМУНИКАТИВНА ФАЗА
1.	септември	1 /15.09.-19.09.2014/	Музика „Отново в детската градина”	„Отново в детската градина” /откриване на учебната година/	Създаване на емоционална атмосфера и желание у децата за изява по време на празника. Изпълнение на любими игри и песни.	Адаптират се към участие в музикални дейности,създава-не на емоционално настрое- ние.
2.	септември	2 /21.09.-25.09.2014/	Изобразително изкуство	Проверка на знанията на децата за ориентиране в изобразена действителност и диференциране на отделните изобразителни елементи.	Формиране на умения за пресъздаване на обекти и използване на цветове..	Пресъздаване на обекти от действителността чрез рису- ване и оцветяване.
3.	октомври	3 /28.09.-02.10.2014/	Театрално изкуство Куклено-театрален спектакъл	Създаване на интерес към театралното представление.	Сформиране на ценностна- та система на децата чрез действието на куклите.	Преживяване на положител- ни емоции.
4.	октомври	4 /07.10.-11.10.2014/	Изобразително изкуство	Изследване в началото на учебната година на графич- ните умения на децата да изобразяват познати обекти.	Демонстрират изобразител- ни възможности по рисува- не с графични материали.	Изпълняване на изобрази телната задача в определе- на последователност с гра- фичен материал.
5.	октомври	5 /14.10.-18.10.2014/	Музика	Стимулиране на детското желание за занимания с музикално изкуство.	Създаване на емпатия между детето и музиката. Детето активно възприема, преживява, откликва и вербализира музикалната образност.	Пробуждане на творческото мислене у детето.
6.	октомври	6 /21.10.-25.10.2014/	Музика Вокално-изпълнителски умения	Запознаване с песента „Есен” от Хр. Недялков, насочване вниманието на децата към съдържанието и характера и.	Развиване на умения за правилно певческо дишане при изпълнение на песни по желание на децата.	Изпълнява самостоятелно или в група предпочитана песен.
7.	октомври ноември	7 /28.10.-01.11.2014/	Конструктивно техническа дейност „Карнавал”	Изработване на карнавални маски за деня на вси светии Хелоуин.	Създаване на удоволствие от процеса на маскиране и костюмиране.	Преживяване на положител- ни емоции от съвместното участие в празника.
8.	ноември	8 /04.11.-08.11.2014/	Изобразително изкуство „Аз рисувам”	Създаване на образ или сюжетна рисунка по самостоятелно избрана тема.	Самостоятелно определяне на цветовото и компози- ционно решение. Изпълне- ние с графичен материал.	Използва изобразителен материал и обогатява своя художествен опит.
9.	ноември	9 /11.11.-15.11.2014/	Изобразително изкуство моделиране	Създаване на пластичен образ по личен избор.	Приложение на усвоените знания, технически умения и навици за работа с обем- но – пластичен материал /глина,пластелин, моделин/	Изява на индивидуалните възможност и предпочита- ния.
10.	ноември	10 /15.11.-22.11.2014/	Музика и игра Възпроизвеждане (музициране)	Развиване усет за ритъм.	Разучаване музикалната игра „Игра с кукли”. Затвърдяване движенията, свързани с промяната в темпото на музиката към музикалната игра „Игра с кукли”.	Изпълнение на любими музикални игри и песни.
11.	ноември	11 /25.11.-29.11.2014/	Конструктивно техническа дейност „Есенни листа”	Кратка разходка в парка. Децата събират различни по големина, форми и цвят природни материали-листа, клонки, жълъди, кестени и др.	Умее да събира и съхранява природни материали. Съединява материали чрез забождане и промушване.	Изпитва удовлетворение и удоволствие от разходката сред природата.
12.	декември	12 /02.12.-06.12.2014/	Музика „Детски музикални инструменти”	Слухово музикално и сетивно запознаване с видовете детски музикални инструменти.	Създаване на интерес за музициране с музикалните инструменти, формиране на усет за марш и валс.	Проявява интерес и желание за използване на детските музикални инструменти.
13.	декември	13 /9.12.-13.12.2014/	Изобразително изкуство „Плик за писмо до дядо Коледа”	Развиване на умения за работа с хартия.	Прегъване на квадратна двулицева хартия към предварително определена точка за център, биговане и лепене на готови форми „марки”.	Възприемане и осмисляне на възложената задача.
14.	декември	14 /16.12.-20.12.2014/	Художествено пресъздаване. Изобразително творчество „Коледен подарък”	Изобразяване на играчки и други предмети, които желаят да им донесе дядо Коледа.	Стремеж към най-общо предаване на характерните основни и второстепенни части. Използване на изобразителни материали и техники по избор.	Изпитва емоционални преживявания.
15.	декември	15 /26.12.-27.12.2014/	Изобразително изкуство- Изработване на сурвакница	Разширяване знанията за предназначението на сурвакницата и материалите от които се изработват.	Усъвършенства умения за работа с различни материали дърво,прежда,пуканки,сухи плодове и др.	С удовлетворение желае да изработи . Изпитва емоционално отношение към празника.
16.	януари	16 /02.01.-03.01.2014/	Музика игра	Развиване на мелодичен слух	Работа за по-точно интониране на заучени песни чрез използване на музикално-дидактичната игра „Славейче.	Затвърдяване на песните и последователно изпълнение на движенията.
17.	януари	17 /06.01.-10.01.2015/	Изобразително творчество „Зимна гора”	Създаване на пейзажна рисунка с различни по големина и конструкция зимни дървета в няколко плана.	Обогатяване на пейзажа с допълнителни елементи по личен избор. Изпълнение на рисунката с живописни материали.	Използване на цветови съчетания, като изразно средство.
18.	януари	18 /13.01.-17.01.2015/	Изобразително изкуство „Загадка”	Междинна диагностика	Проверка на знанията на децата по отношение цветове и пространствено разположение, форми и ориентиране в мрежа.установяване на прилики и разлики между сходни обекти от действителността.	Изразяване на емоционално и оценъчно отношение към резултатите от изобразителната дейност.
19.	януари	19 /20.01.-24.01.2015/	Музика Възприемане и възпроизвеждане	Развиване на музикална памет.	Изграждане на умения у децата да отгатват позната песен по изсвирена фраза от нея.	Усъвършенстване ясната дикция при изпълнение на заучени песни.
20.	януари февруари	20 /27.01.-31.01.2015/	Изобразително изкуство „Зимни игри”	Създаване на сюжетна ком-позиция по лични впечатле- ния и преживявания.	Включване на повече човешки образи с предаване на елементарни пози и движения.	Изпълнение на рисунката с бои и флумастери.
21.	февруари	21 /03.02.-07.02.2015/	Конструктивно техническа дейност „Коланче”	Създаване на умения зя работа с нестандартни материали – стиропор, пластмаса, дунапрен.	Създаване на умения за подреждане и съединяване на готови елементи, чрез лепене върху хартиена лента.	Развиване на сръчност.
22.	февруари	22 /10.02.-14.02.2015/	Музика Възприемане и възпроизвеждане	Развиване на продуктивни творчески способности	Изграждане на умения у децата за съчиняване на мелодия, като изпяват собственото си име и името на другарчето си.	Работа за едновременно и изразително изпълнение на заучени песни.
23.	февруари	23 /17.02.-21.02.2015/	Изобразително изкуство. Художествено възприемане.	Рисуване на различни предмети с еднакъв цвят.	Уточняване представите на децата за различни обекти с еднакъв цвят. Изобразяване на един или няколко обекта с показания от учителя цвят(напр. жълт-пате, пиле, лимон, цвете, слънце)	Развиване на асоциативно мислене.
24.	февруари март	24 /24.02.-28.02.2015/	Изобразително творчество- изработване на мартеница	Формиране на конкретни представи за мартеницата. Работа по двойки.	Създаване на умения за работа с нов вид материал- конци(бял и червен). Намотаване на прежда на пръст и завързване през средата.	Създаване на празнично настроение.
25.	март	25 /04.03.-07.03.2015/	Изобразително творчество- подарък за мама-„Бижу”	Развиване на умения за работа с нов вид материал-пластичен (солено тесто, пластелин или глина) и природни материали.	Овладяване на подходящи техники-прикрепване, печа тане,оформяне на отвор. Всяко дете изработва”Бижу (гривна или брошка), според възможностите си.	Възпитаване на уважение и любов към майката.Осмисля значението на саморъчно изработен предмет.
26.	март	26 /10.03.-14.03.2015/	Музика Българска народна музика	Запознаване с „Право хоро”.	Работа за точно интуниране, правилна артикулация и спазване динамиката при пеене на заучени песни.	Затвърдяване на песните и последователно изпълнение на движенията
27.	март	27 /17.03.-21.03.2015/	Изобразително творчество „Цъфнало дърво”	Обработване и свързване на материали. Развиване на умения за работа с хартия.	Съчетаване на различна хартия –картон (готова основа), тоалетна хартия, салфетки. Усвояване на техниката за изкъсване, намачкване, овалване и свободно лепене.	Влагане на старание и естетически усет при изработване на дървото.
28.	март	28 /24.03.-28.03.2015/	Музика музициониране	Пролетен празник	Изразително изпълнение на песните включени в програмата на празника.	Стимулиране на желанието на децата за лична и групова изява пред публика..
29.	април	29 /31.03.-04.04.2015/	Обработване и свързване на материали Поставка за яйца	Развиване на уменията за работа с хартия.	Развиване на умения за работа с хартия: рязане по контур, биговане, прегъва не, лепене. Развиване на сръчност.	Стреми се прецизно да изработи модела и естетически да го оформи.
30.	април	30 /07.04.-11.04.2015/	Фолклорни игри и пресъздаване Народни игри	Приобщаване към народните обичаи, ритуали и традиции.	Избирателно структуриране на обслужващи игрози звена около празнични теми.разнообразяване начините за претворяване – с кукли, маски, петрушки.	Ориентировка във връзката: традиции и обичаи, фолклор и народни игри.
31.	април	31 /14.04.-18.04.2015/	Музика и игра слухово-двигател на координация	Развиване на мелодичен слух	Развиване способността на децата за точно интонира- не на заучени песни без помощта на учителя и без съпровод с инструмент.	Изпълнение на музикални игри по же-лание на децата.
32.	април	32 /21.04-25.04.2015/	Обработване и свързване на материали Гъбка за цветни моливи	Развиване на уменията за работа с хартия и картон	Развиване на уменията за рязане и съединяване чрез лепене. Изработване на конус от кръг.съчетаване с цилиндър(руло от тоалетан хартия)	Разширяване на уменията за създаване на композиция.
33.	април май	33 /28.04.-02.05.2015/	Изобразително изкуство Познай коя е любимата ми приказка	Илюстриране на момент от любима приказка.	Насочване към рисуване първо на основните герои, а след това и на об-становката около тях. Самостоятелен избор на епизод от приказката, цветовото и композици-онно решение, изобразител ните материали и техники.	Изразяване на емоционално-оценъчно отношение към изобразителните резултати
34.	май	34 /05.05.-9.05.2015/	Развиване на музикална памет	Затвърдяване слушани музикални произведения и определяне на жанра (марш, приспивна песен, и право хоро).	Затвърдяване представата за изучаваните музикални инструменти.	Развиване на музикална памет
35.	май	35 /12.05.-16.05.2015/	Изобразително изкуство Вълшебни пеперудки	Апликиране на разнообразни пеперудки от едни и същи изходни форми.	Комбиниране на плоско и релефно изградени части и детайли. Допълнително декориране (по желание) с флумастери.	Изпитва естетическа наслада от композицията.
36.	май	36 /19.05.-23.05.2015/	Изобразително творчество- Рисунка на открито	Рисуване върху плоскости на открито(земна настилка-асфалт)с използване на цветни тебешири,пастели.	Самостоятелно композиционно и цветово пресъздаване на познати образи.	Възпитаване на емоционално-оценъчно отношение към изобразителните резултати.
37.	май	37 /26.05.-30.05.2015/	Музика Детски празник	Участие в подготовка за празника на детето	Приучване на децата да измислят разнообразни движения при изпълнение на познати песни.	Емоционално приобщаване към празника, чрез участието на децата в него.

Приложение 5

1^ Вж. Ангелов, Б. 125 години предучилищно образование – състояние, тенденции, предизвикателства и промени. // В: сб. „Приемственост и перспективи в развитието на педагогическата теория и практика. 125 години предучилищно възпитание в България“, София, Веда Словена – ЖГ, 2007, стр. 21.

2^ Гюров, Д. 125 ПУВ в България – педагогически традиции и съвременни иновации .//В: Предучилищно възпитание, 6, 2007, с. 68.

3^ Гайтанджиев, Г. Масовото музикално възпитание. Принципи, идеи, проблеми. С., 1980, с. 138.

4^ Николова, Е. Методика на музикалното обучение за предучилищна възраст. София, Ник спринт, 2004, с. 32.

5^ Пак там.

6^ Емануил Иванов Манолов (1860 – 1902) е български композитор. Роден е в град Габрово, а след това учи в Московската консерватория. Известно време работи като преподавател, а също и като военен капелмайстор в редица български градове.

7^ Маестро Георги Атанасов (1881 – 1931) е български композитор и диригент, представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство.

8^ Добри Христов (1875 – 1941) е български композитор, един от майсторите от Първото поколение български композитори

9^ Борис Тричков (1881 – 1944) е композитор, музикален педагог. Автор е на значителен брой детски песни, на учебници и песенни сборници.

10^ Николова, Е. Методика на музикалното обучение за предучилищна възраст. София, Ник спринт, 2004, с. 32.

11^ Кръстева, С. Очерци по методика на слушане на музика. София, 1987, с. 8.

12^ Енциклопедия на българската музикална култура, Институт за музика, БАН, систематичен и азбучен дял. София, 1967.

13^ Пеев, И. Основни въпроси на обучението по пеене. София, 1970, с.11.

14^ Кръстева, С. Очерци по методика на слушане на музика. София, 1987, с. 6.

15^ Манолова, В. Основи на музикалната грамотност с методика на обучението по музика и практикум. София, 2004, с. 113.

16^ Вж. по-подробно Тасева, Ц. Възприемане на музика в училище – традиции и иновации.// Електронно списание LiterNet, 23.06.2014, № 6 (175). http://liternet.bg/publish29/ceca-taseva/muzika-uchilishte.htm.

17^ Панайотов, П. Система за музикалното обучение. С., 2005.

18^ Ветлугина, Н. Музыка в детском саду. М., 1987.

19^ Борис Михайлович Теплов (1896 – 1965) е съветски психолог, основател на школата по диференциална психология, към която също принадлежат В. Небьлицьн и В. Мерлин.

20^ Золтан Кодай (1882 – 1967) е унгарски композитор и фолклорист. С преподавателската си дейност той допринася чувствително за развитието на музикалното образование в Унгария.

21^ Вж. http://www.mon.bg/.

22^ Научноизследователски институт по образование.

23^ Манолова, В. Основи на музикалната грамотност с методика на обучението по музика и практикум. София, 2004, с. 114.

24^ Пак там.

25^ Вж. Кръстева, С., Заякова, Е. Музика 1. клас. Книга за учителя. София: Просвета, 1993.

26^ Държавни образователни изисквания. Наредба № 2 от 18.05.2000. // ДВ, бр. 48, 13.06.2000.

27^ Пак там.

28^ Горанов, А. Музиката и детето в предучилищна възраст. София, Гитава, 2005.

29^ Гюров, Д. 125 ПУВ в България – педагогически традиции и съвременни иновации .//В: Предучилищно възпитание, 6, 2007, с. 69.

30^ Гюров, Д. Съвременното ПУО в европейското пространство. //В: Предучилищно възпитание, 1, 2007, с. 70.

31^ Пак там, с. 71.

32^ http://www.mon.bg/.

33^ Николова, Е. Методика на музикалното обучение за предучилищна възраст. София, Ник спринт, 2004, с. 33.

34^ Пак там.

35^ Коменски, Я. Велика дидактика. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2008.

36^ Песталоци, Й. Х. Избрани педагогически произведения. София, Народна просвета, 1969.

37^ Далкрюз, Емил-Жак. Ритъм, музика и образование. София, 1929.

38^ Георги Байданов (1853 – 1927) е автор на композиции с религиозно съдържание, свързани с практиката му на хоров диригент. Автор на „Музикалното възпитание на децата ни. Публична лекция“. София, Светлина, 1904.

39^ Димитър Христов от 1976 г. е професор по полифония и увод в музикознанието в БДК/ДМА, както и по полифония, музикален театър на ХХ век и съвременни многогласни строежи, по полифония и съвременни направления в музиката и изкуствата в СУ „Св. Климент Охридски” и в НБУ. Той е избран за Доктор хонорис кауза на НБУ (2003 г.) и ЮЗУ „Неофит Рилски” Благоевград (2009 г.). Изнасял е лекции в университети в Германия, Франция, Швейцария, Швеция, Холандия, САЩ и Канада. В периода 1989-2005 г. е бил главен редактор на списание „Българско музикознание”, издавано от БАН. През 1994 г. започва да публикува списание „Музика. Вчера. Днес”.

40^ Тодор Пъндев (1878 – 1946) е е на голям брой детски песни и на учебници по пеене за началните класове.

41^ Борис Тричков (1881 – 1944) е написал е около 100 педагогичеки статии. Редактор е на вестник “Музикална основа” (1928), списание “Музикално възпитание” (1931­-1941), на списание “Юноша” и “Нов път” в Русе.

42^ Николова, Е. Методика на музикалното обучение за предучилищна възраст. София, Ник спринт, 2004, с. 34.

43^ Пак там.

44^ Т.напр. тонът До става домат, тонът Ре – репичка и т.н. или Ре – Рени, Ла – Лалка и пр., а други смятат, че нотният знак става по-достъпен за 3 – 7-годишните, кат осе представи във формата на квадрат, триъгълник, правоъгълник и пр. В: Коджаманова, Р., Цв. Антонова. Нови насоки при възприемане на мелодията от децата в ІІІ и ІV група.//В: Предучилищно възпитание, 1972, №1, с. 18 – 31; Коджаманова, Р. Дидактически упражнения. Песни за нотите, текст и музика.// В: Предучилищно възпитание, 1972, №1, с. 38 – 41.

45^ Кершенштейнер, Г. Школа будущего – школа работы. – Хрестоматия по истории зарубежной педагогики. Хрестоматия. Сост. Н. Мчедлидзе, А. Лебеденко, Е. Гребенщикова. Москва, 1974, с. 350 – 375.

46^ THE MONTESSORI METHOD SCIENTIFIC PEDAGOGY AS APPLIED TO CHILD EDUCATION IN "THE CHILDREN'S HOUSES" WITH ADDITIONS AND REVISIONS BY THE AUTHOR BY MARIA MONTESSORI TRANSLATED FROM THE ITALIAN BY ANNE E. GEORGE WITH AN INTRODUCTION BY PROFESSOR HENRY W. HOLMES OF HARVARD UNIVERSITY WITH THIRTY-TWO ILLUSTRATIONS FROM PHOTOGRAPHS SECOND EDITION NEW YORK FREDERICK A. STOKES COMPANY MCMXII http://digital.library.upenn.edu/women/montessori/method/method.html .

47^ Морси, З. ред. Мислители на образованието. Сб. 4 тома, Перспективи, 1993 – 1994, т. 2, с. 573.

48^ Коменски, Я. Велика дидактика, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2008.

49^ Вж. Аванесова, В., Л. Венгер, Н. Ветлугина. Детето в предучилищна възраст. София, изд. „Народна просвета“, 1979.

50^ Вж. Люблинска, А. А. Детска психология. София, Наука и изкуство, 1978.

51^ Люблинска, А. А. Детска психология. София, Наука и изкуство, 1978.

52^ Вж. по-подробно Аванесова, В., Л. Венгер, Н. Ветлугина. Детето в предучилищна възраст. София, изд. „Народна просвета“, 1979.

53^ Ильин, Е. П Эмоции и чувства. Петербург, Питер, 2008, с. 17.

54^ Пак там.

55^ Илина, Г.А.Генезис сенсорнь׀ способностей. М., Педагогика, 1976.

56^ В. М. Бехтерев, Н. А. Ветлугина, И. Л. Дзержинска, П. Михел, К. Форай 3. и др. Вж. Атанасова,А.Развитие на музикалните способности в ранното детство.Благоевград , 1988 .

57^ Миланов, Т. Към нови основи на музикалното възпитание. София, Музика, 1979.

58^ Атанасова, А.Развитие на музикалните способности в ранното детство.Благоевград , 1988.

59^ Пак там.

60^ Пак там.

61^ Пак там.

62^ Пак там.

63^ Пак там.

64^ Пак там.

65^ Кръчмарска, Р. и др. Учебник по пеене и методика на музикално възпитание в детската градина. София, Народна просвета, 1974.

66^ Пак там.

67^ Пак там, с. 259.

68^ Пак та., с. 260.

69^ На дейността възприемане на музика в детската градина ще обърнем специално внимание.

70^ Възприемането и изпълнението на музика съвсем не изчерпват цялостността на естетическото възпитание. Вж. Теплов, Б. М. Психологические вопросы художественного воспитания. // В: Советская педагогика, 6, 1946.

71^ Пеенето в най-общ смисъл на думата е дейност, при която се възпроизвежда определена мелодия с глас. Вж. Атанасова, А. Педагогика, 1998, № 4, с. 56.

72^ При музикалноритмичните движения като дейност се затвърдяват представите за двигателно отразяване на различни метруми – 2/4, 7/8 и пр. Чрез нея се развива музикалноритмичното чувство, т.е. способността на децата двигателно да преживяват музиката. С движенията си децата отразяват характера и ритъма, а по-късно и темпото и метрума. Така те безупречно изпълняват стъпката, характерна за „валса” (3/4 с удължено първо време), след което играят по двойки и изпълняват танц („Снежинки”).

73^ Вж. по-подробно по темата Атанасова, А. Музикалното възпитание в детската градина. Благоевград: ЕЦНПКФКС – издателско-печатна база, 1988.

74^ В детската градина децата се запознават с ударни детски музикални инструменти като клавесин, дървени пръчици, маракас, триангел и др. Децата в тази възраст свирят на металофон, при което се формира мелодичен, тембров, темпов и метроритмичен слух. На този инструмент те могат например да изсвирват откъс от песен във възходящ и низходящ ред.

75^ Вж. по-подробно по темата Атанасова, А. Музикалното възпитание в детската градина. Благоевград: ЕЦНПКФКС – издателско-печатна база, 1988.

76^ Кръчмарска, Р. и др. Учебник по пеене и методика на музикално възпитание в детската градина. София, Народна просвета, 1974, с. 262.

77^ Пак там, с. 263.

78^ Пак там, с. 64.

79^ Пак там, с. 265.

80^ Пак там, с. 266.

81^ В сила от 27.07.1999 г. Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.61 от 25 Юли 2014г. Отменен с § 6, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование - ДВ, бр. 79 от 13 октомври 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.

82^ Наредба № 4 от 18.09.2000 г. за предучилищното възпитание и подготовка, ДВ, бр. 80 от 03.10.2000 г. в сила от 03.10.2000г. http://econ.bg/.

83^ нова, ДВ, бр. 70 от 2005 г.

84^ Наредба № 4 от 18.09.2000 г. за предучилищното възпитание и подготовка, ДВ, бр. 80 от 03.10.2000 г. в сила от 03.10.2000г. http://econ.bg/.

85^ Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 – 2015г.). www.mon.bg.

86^ Пак там.

87^ Пак там.

88^ Пак там.

89^ Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за Първа група. София, изд. Изкуства, 2006; Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за Втора група. София, изд. Изкуства, 2006; Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за ПГ5. София, изд. Изкуства, 2010; Колева, К. Аз ще бъда ученик. Практическо ръководство за ПГ6. София, изд. Изкуства, 2012.

90^ Пак там.

91^ Пак там.

92^ Наредба № 4 от 18.09.2000 г. за предучилищното възпитание и подготовка, ДВ, бр. 80 от 03.10.2000 г. в сила от 03.10.2000г. http://econ.bg/.

93^ http://www.mon.bg/.

94^ Вж. Колева, Гина. Детското музикално творчество – фактор за цялостното развитие на ученика в началното училище. // В: Педагогика, 86, 2014.

95^ Пак там, с. 137.

96^ Лосев, А. Ф. . Музыка как предмет логики. Москва, 1927, с. 54 – 56.

97^ Теплов, Б. М. Психологические вопросы художественного воспитания. // В: Советская педагогика, 6, 1946.

98^ Гологанов, Ж. Възприемане на инструментална музика от деца в предучилищна възраст. София, Анго бой, 1999, 954-737-035-9., с. 50.

99^ Ценов, А. Музиката и детето в предучилищна възраст. София, Гитава, 2005, 954-91200-7-4.

100^ Кушева, Т. и др. Възприемане на музика и изобразително изкуство в ДГ и общообразователното училище. Ч. 1. Стара Загора, ИПКУ, 1992, с. 60.

101^ Горанова-Дудекова, М. Образователно направление Музика. София, Даниела Убенова, 2003, 954-791-072-8., с. 45.

102^ Вж. Атанасова, А. Музикалното възпитание в детската градина. Благоевград: ЕЦНПКФКС – издателско-печатна база, 1988.

103^ Вж. Николова, Е. с. 285.

104^ Когато музикалният педагог разучава с децата песен, най-напред я изпява, а децата слушат. Също и при разучаването на танц или игра музикалният педагог изпява или изсвирва музиката, децата я възпиремат, запознават ес с характера й и след това се пристъпва към разучаването й.

105^ Вж. Николова, Е. Методика на музикалното обучение за предучилищна възраст. София, Ник спринт, 2004, с. 285.

106^ Вж. Пак там.

107^ Вж. Ветлугина, Н. А. Музыкальное развитие ребенка. Москва, 1986.

108^ Вж. Николова, Е. музикалното възпитание в детската градина. София, с. 287.

109^ Пак там.

110^ Николова. , Е. А. Атанасова Вукова, Р. Попова, С. Петрова. Книга за музикалния ръководител в детска градина, С, 1984..

111^ Моделиране на интерактивна музикално-образователна среда в детската градина. // Сборник от Седма национална конференция по предучилищно образование "Водим бъдещето за ръка". Сливен: Експрес, 2014, с. 95-98.

112^ Янкова, Я. Моделиране на интерактивна музикално-образователна среда в детската градина. // Сборник от Седма национална конференция по предучилищно образование "Водим бъдещето за ръка". Сливен: Експрес, 2014, с. 95-98.

113^ Янкова, Я. Възможности на интерактивната бяла дъска за оптимизиране на предучилищното музикално обучение. // Класика и иновации в предучилищната педагогическа практика. Юбилейна научно-практическа конференция, Асеновград, март, 2012, с. 16-23.

114^ Янкова, Я. Видеоклип как наглядное средство в учебном содержании - инновационный подход в музыкальном образовании. // Роль университетов и музеев в проведении гуманитарных научных исследовании. Материалы VI Международной научно-практической конференции. Тула, 2011, с. 467-471.

115^ Николова, Е. Методика на музикалното обучение за предучилищна възраст. София, Ник спринт, 2004, с. 86.

116^ Пак там, с. 286.

117^ Вж. по-подробно Николова, Е. Методика на музикалното обучение за предучилищна възраст. София, Ник спринт, 2004, с. 286.

118^ Николова, Е. Методика на музикалното обучение за предучилищна възраст. София, Ник спринт, 2004.. 385.

119^ Пак там. с. 286.

120^ Пак там, с. 287.

121^ Пак там, с. 287.

122^ Вж. пак там.

123^ Пак там.

124^ Николова, Е. Методика на музикалното обучение в предучилищна възраст. София, Ник спринт, І- преработено издание, 2004.

125^ Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за Първа група. София, изд. Изкуства, 2006; Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за Втора група. София, изд. Изкуства, 2006; Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за ПГ5. София, изд. Изкуства, 2010; Колева, К. Аз ще бъда ученик. Практическо ръководство за ПГ6. София, изд. Изкуства, 2012.

126^ Вж. по-горе.

127^ Кръчмарска, Р. и др. Учебник по пеене и методика на музикално възпитание в детската градина. София, Народна просвета, 1974, с. 289.

128^ Вж. Минчева, П. Начално музикално-слухово възпитание. София, Музика, 1987.

129^ Кръчмарска, Р. и др. Учебник по пеене и методика на музикално възпитание в детската градина. София, Народна просвета, 1974, с. 267.

130^ Пак там.

131^ Пак там.

132^ Николова, Е. и др. Книга за музикалния ръководител в детската градина. Ч. 1. София, Народна просвета, 1984.

133^ Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за Първа група. София, изд. Изкуства, 2006.; Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за Втора група. София, изд. Изкуства, 2006.; Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за ПГ5. София, изд. Изкуства, 2010.; Колева, К. Аз ще бъда ученик. Практическо ръководство за учителя по музика за ПГ6. София, изд. Изкуства, 2012.

134^ cdgedelvais-plovdiv.com.

135^ Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за Първа група. София, изд. Изкуства, 2006; Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за Втора група. София, изд. Изкуства, 2006; Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за ПГ5. София, изд. Изкуства, 2010.

136^ Колева, К. Аз ще бъда ученик. Практическо ръководство за ПГ6. София, изд. Изкуства, 2012.

137^ Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за Първа група. София, изд. Изкуства, 2006; Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за Втора група. София, изд. Изкуства, 2006; Колева, К. Аз съм в детската градина. Практическо ръководство за учителя по музика за ПГ5. София, изд. Изкуства, 2010.